„Театър, любов моя“: в душата на четири актриси

03.10.2018

К.Н.: Вие и четирите сте от дълги години на сцената. Каква е тайната на щастливия брак с Театъра?

/всички се смеят/

Стефка: Любопитството!

Красимира: Любовта! Има обич във всичко това, истинска любов. Ако няма любов, много пъти хората си тръгват от връзка, от Театъра. Явно нас ни държи.

Касиел: Мисля, че ние просто не можем да правим нищо друго. Навсякъде другаде биха ни изхвърлили. Не можем да бъдем учени, не можем да бъдем прекалено умни, не можем да бъдем чистачки. Всичко това обаче го можем на сцената. Тя ни дава това сияние и ни отваря небето. Огромното любопитство също играе роля – една към друга, към таланта на наши колеги, към героя. Колкото по-дълбок е образът, толкова по-интересно става и се загубваш. Какво по-интересно от един актьор?!

Красимира: В Театъра живееш един много по-интересен живот от този навън. Гледайки днешните новини и живеейки само в реалния живот, на човек бързо му става ясно, че светът днес не е най-привлекателното място. Театъра е нашето спасение.

Стефка: Това е любов, свобода и спасение.

Лилия: Най-важното е това, на което ние сме учени, а именно – почтеност. В една такава силна връзка е много важно да можеш да уважаваш партньора си, в случая Театъра, както и всички, които са свързани с него. Той също трябва да те уважава, а Театъра те уважава, когато имаш вярното отношение към него и влагаш сърцето си.

Красимира: Имаше един велик човек, който ни събра, и това е Коко Азарян. Именно него спомена Касиел в началото. Той е един мъдрец, който ни откри света на Театъра по най-прекрасния начин, за да се влюбим в него истински. Не да представяме само себе си /Стефка се засмива/, а да прокарваме и някакви идеи чрез него и да правим живота на останалите хора по-смислен, да им даваме надежда, защото в днешно време много често я губим. А Театъра я дава и след едно добро представление хората могат да си кажат – „Добре, има и друго! Ще си помечтая, а утре ще се събудя и ще започна отначало“

Касиел: Ти си много романтична! Основната цел е да, надежда, но когато представлението е хубаво, когато текстът е добър и започне да бърка в дълбоките тайни у всеки един зрител, които дори и той не може да признае пред себе си. Тогава Театъра е изпълнил задачата си и не е едно бизсмислено „бла-бла“. Целта е дори само една дума да може да направи дупка в тебе като със свредел и след това да я запълни с енергия за живот, за това, че можеш да продължиш, че не бива да губиш надежда.

К.Н.: А сега кажете честно – изневерявате ли понякога на Театъра?

Лилия: Е, понякога изневеряваме с Кино и с Телевизия. /всички се смеят/

Стефка: Но това е само колкото отново да се върнем при Театъра.

Касиел: А аз мисля, че е крайно време Лили да изневери на мъжа си с мене! /всички се смеят/

К.Н.: В днешния свят обаче любовта като че ли не е на мода. Онлайн запознанствата са се превърнали в ежедневие, хората не търсят обвързване, но въпреки това се чувстват самотни. Как най-младите актьори се отнасят към Театъра? Отдават ли му се и обичат ли го колкото вас?

Красимира: Да, в Театъра има и млади, и стари актьори, както и добри, и лоши. Тези, за които Театъра е начин на живот, не могат да не го обичат.

Стефка: Театъра не търпи излишна суетност или непочтеност. Хората, които се опитват да се изтъкнат чрез него, биват изхвърляни. Сцената е храм и там не бива да се влиза току-така.

Касиел: И Стефка е идеалистка. Театъра търпи всичко, иначе той не би бил толкова любопитен или такова спасение за повечето артисти. Когато ние кандидатствахме на времето за актьорско майстворство, бяхме 2500 човека за 32 места. В момента около 160 човека кандидатстват за 40. Това обаче е хубаво, защото голяма част от децата, които в днешно време се решават да направят тази крачка, да стъпят на сцената, да преодолеят страха си да кажат думите на друг човек, чувстват вътре в себе си, че искат да бъдат артисти. Може би с малката бройка отпада и плявата, която случайно е попаднала там. Имам голямата надежда, че тези деца изведнъж ще преобърнат нещата и ще започнат да се появяват едни много смислени представления, смислени филми. Те просто ще знаят защо са там.

К.Н.: Какво искате да ви се случи с Театъра? За какво още мечтаете?

Стефка: Ох, то едва ли има нещо, което да не ни се е случвало с него… /всички се смеят/

Красимира: Хубави спектакли, добри режисьори…

Лилия: Най-вече хубави текстове! Знаем колко важно е в една връзка да се правят компромиси, но тук моментът е много деликатен. Когато си във връзка с Театъра, трябва много да внимаваш какви компромиси правиш. Трябва да внимаваш с какви хора приемаш проекти, в какви представления участваш. Това е една лична хигиена, на която ние четирите сме научени. Компромиси можеш да правиш само с егото си, за да може то да работи за теб, а не срещу теб. Това е един много труден процес. Младите хора тепърва ще се учат на него. Те може да изпитват любов към това, което правят, но дали ще имат възможност и характер? Това е много различно.

Касиел: Аз си пожелавам пък да се запазим здрави, за да можем да изпитаме всичко… да изпием тази чаша до дъно!

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваДа популяризираш българския театър в чужбина - интервю с Катя Костова06.04.2018

Още от Под Моста

Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистемаОбразование