Новините – такива, каквито са? Или защо „Нюзрумът“ е единственият хубав сериал за журналисти!

11.02.2014

Трудно ми е да определя категоризацията на този материал в сайта. Дали да е в „Сериали“, „Волният драскач“ или просто да остане без категория? Защото, след като изгледах първите седем епизода на сериала „The Newsroom“ (който случайно открих в HBO GO, между другото, не съм пиратствал), се замислих за нашия „Четвърта власт“. И защото, въпреки че съм натрупал вече двугодишен стаж в телевизионните новини и общо пет години в медийната среда, за пръв път в живота си се чувствам като журналист. Но най-вече защото съм на път да ви поговоря за т.нар. „ноу-хау“, повечето от което можете да намерите в интернет съвсем спокойно. У нас на подобен род „разкрития“ обаче, се гледа с много лошо око, ярък пример за което е именно сериалът „Четвърта власт“. Но за него – по-късно.

Виж още: ЗАЩО ОБОЖАВАМ (И НЕНАВИЖДАМ) АМЕРИКАНСКИТЕ СЕРИАЛИ?

Да започнем от това какво представлява сериалът „Нюзрумът“… Иде реч за една частна телевизия, ситуирана в Ню Йорк и най-вече за това как се правят новините в нея. Имаме си, разбира се, главни и второстепенни герои – в конкретния случай в главната роля имаме актьора Джеф Даниелс, който вечно ще помним заради превъплъщението му като Хари в „От глупав, по-глупав“, вече поостарял и поулегнал. В „Нюзрумът“ той е Уил МакАвой – ексцентричен, ерудиран и изключително нагъл бивш прокурор, понастоящем топ-водещ на новините в 20 часа. Партнира му очарователната британка Емили Мортимър, в ролята на изпълнителния продуцент МакКензи МакХейл, с която Уил е имал дълга връзка. Няма обаче да наблягам на връзките между героите, нито да разкривам всяка една драма и абсурдна ситуация, в която попадат. Целта на този материал е друга.

 newroom-season-2

Основният лайтмотив в сериала, както сами можете да се досетите, са новините. И по-точно как се правят, с цената на колко нерви и при какви обстоятелства, които най-често остават скрити от погледа на зрителя. Другата основна нишка, която се прокрадва някак на заден фон, е журналистическата етика и как съвременните големи медии са паднали в жертва на борбата за рейтинги и така новини като поредното пиянско изпълнение на Джъстин Бийбър изместват побоищата между протестиращи и полиция в Украйна, например (реална ситуация от преди две седмици, основни виновници – FOX, CNBC и Associated Press). Аз обаче нямаше да пиша този материал, ако само това ме беше впечатлило в сериала. Всъщност най, ама наистина най-голямо впечатление ми направи реализмът. Нюзрумът, „летучките“ (брифинги), компютрите отрупани с листи хартия, апаратната, студиото, плазмата зад водещия, монтажът и ако щете, дори софтуерния пакет и работата с него, са едно към едно с реалността. Едно. Към. Едно!

Виж още: BOARDWALK EMPIRE – КЛАСАТА СРЕД СЕРИАЛИТЕ

В „Нюзрумът“ дори новините, които екипът отразява, са истински. До последния час и дата, до най-малкия детайл за това кога и кой е пуснал прес-съобщението, какво е гласяло то и коя телевизия как го е разтълкувала. Реални ситуации – нежеланието на British Petroleum да признаят, че са сгафили с проверките на нефтените си платформи, пленените кореспонденти в Египет по време на военния преврат срещу режима на Хосни Мубарак, финтовете на ТЕПКО около това колко е сериозна аварията в АЕЦ „Фукушима-1“, напрежението и дезинформацията около съобщението, че Осама бин Ладен е бил застрелян от американските военни. Дребни детайли като това как всяка медия по света избира свой си начин за изговаряне и изписване на имена като Кадафи и Башар Асад… Просто УАУ! Сценаристът Аарън Соркин („Западното крило“, „Социалната мрежа“) е направил и невъзможното да пресъздаде до последната запетайка не просто как се правят, а как трябва да се правят новините в една идеална медийна среда.

 538133_464710123557227_1236717370_n

И някъде, по средата на еуфорията ми, изведнъж като чук се спусна един тежък спомен и я разби на парченца – първите два епизода на „Четвърта власт“ и как бяха разчленени и осмени от всьо и вся, що се осмелява да се нарича „журналист“ в България. Аз лично съм гледал само тях. Не ми харесаха, защото от две години аз ставам всяка сутрин в 3:30 и отивам да правя новините. Защото аз знам как работи една медия и това, което видях в нашия сериал, беше толкова извън реалността, че се ядосах. Поне отначало, де. Обясних си несъвпадението с действителната обстановка с това, че на хората сигурно няма да им е интересно какво правим журналистите наистина – седим в едни задушни помещения, на едни очукани бюра, пред едни стари компютри… и пишем. И чакаме Новината! Чакаме само да пострада някой или да избухне пожар, за да застанем отстрани като лешояди, с тетрадка и химикал в ръце и с изплезен език да запишем старателно фактите, за да можем да ви ги преразкажем после, пречупени през призмата на собствените ни виждания. Много скучно го направих да звучи, нали? Е, за себе си, така оправдах хората от пресгрупа „Капитал“, които са го играли консултанти за „Четвърта власт“.

Сега обаче, след като гледах „Нюзрумът“, се убедих в противното – професията ми не е скучна и аз не съм „просто новинар“, както се самоопределях до преди няколко дни. И да покажеш как трябва да работи журналистиката в идеалната медийна среда, посредством минимално количество измислица не е скучно – дори напротив! Замислих се – виждал съм ентусиазма и главозамайването в очите на стажантите, които са ми поверявали да обучавам. Спомних си и собствената си еуфория през първата ми работна седмица – поглъщах всяка гледка, всеки разговор и се учех. Нима в България ни е толкова страх, че от един телевизионен сериал хората ще научат всички тънкости на професията? Че ще предадем „ноу-хау“-то си през малкия екран и по този начин ще създадем бъдещия медиен монопол? Нима вярваме, че с гледането на няколко епизода на един телевизионен продукт, средностатистическият българин ще реши че вече е журналист и ще започне да пише това и онова по вестниците, сайтовете и блоговете?

Колеги, вече е твърде късно за това! Аз уча вече седма година в университет, който не успях да завърша защото нямах 900 лева за да си платя за последния изпит. И не можах да запиша искането на доцента, защото единственото устройство, което можех да си позволя тогава – мобилният ми телефон, ми беше взет от ръцете преди на мен и още седем души да бъде дадено подробно обяснение колко пари, къде да се преведат и от чие име. Университет, в който уж съм учил телевизионна журналистика, но не ми беше преподаден дори терминът „бланк“. Какво остава за всички останали сложни думички, които сега използвам ежедневно в работата си, като „покритие“, „обект“, „плазма“,„каш“, „каше“, „мишунг“, „преливка“, „графика“, „линия“, „обмен“, „ред“, „гнездо“ и пр. Защо? За да не им взема шибаното „ноу-хау“ ли?

facebook-67361_1280

У нас все още съществуват преподаватели по журналистика, които учат студентите, че споменаването на Фейсбук в медия се води реклама! Дори да е в изречение от рода на „пишете ни на нашата страница във Фейсбук“. Съществуват стотици блогове на неграмотни тийнейджъри и пишман-драскачи, които се самоопределят като „журналисти“. В News Feed-ът ми в социалната мрежа постоянно изникват линкове с еднотипни заглавия от сорта на „Еди-кой-си/какво-си взриви/разплака/възмути цялата интернет аудитория“. Зад тях стоят заглавия, статии и откровени жълтини, изписани с високопарни заучени думички и словосъчетания, с правописни, граматични и фактологически грешки, както и измислени позовавания, смело копи-пейстнати (да сме в крак с правописния речник) под откраднати от други сайтове или от Google Image Search картинки и снимки без изписан автор и източник.

Сега разбирам… Колегите ги е било страх, че някой от тези от последния пример може пък да вземат да научат нещо и да започнат да правят журналистика. Пфу! И това няма как да стане, защото за тази професия са необходими няколко основни качества: поне елементарна грамотност, висока обща култура или много добри познания в определена област (викат му специализация), способност за работа под напрежение (особено такова, предизвикано от „екипа“) и най-вече: акъл в главата и съобразителност. Да не говорим от тук нататък пък за някакви личностни ценности и морал, че ако навляза в територията на етиката, лошо им се пише на всички медии у нас.

magazine-250069_1920

Изводът? Няма извод! Ако смятате да се занимавате с тази професия, дори да не е в сферата на телевизията – просто гледайте „Нюзрумът“. Препоръчвам с две вдигнати ръце!

P.S: Снимките в тази статия са взети от официалната страница на сериала “The Newsroom” във Facebook, Wikimedia Commons и Pixabay.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Александър КълбовСтудио 'Marvel' на малкия екран: „Агентите на ЩИТ“17.09.2015

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика