Филми за гимназията, безкрайните училищни купони и израстването изпълват телевизионния и големия екран от десетилетия. Смислените са прекалено малко, а тези, които се занимават със сериозни проблеми в образователната система – кът. Училището е това, което ни интегрира в обществото и изгражда като хора. Но понякога си задаваме въпроса дали това всъщност не е затвор? Изгубено време, което заплащаме за привилегията да работим в завод или офис?

Образователната система има своите недостатъци, но понякога учителят е този, който може да ни бъде пътеводител в живота. Филми като „Отчуждение“ (2011) и „Обществото на Мъртвите Поети“ (1989) са едни от най-добрите на темата за взаимовръзката между ученик и учител. Проблемите с образованието обаче не са от вчера. Днес ви разказваме за три филма с очарователния Сидни Поатие, в които актьорът извървява пътя от ученик до учител.

Сидни Поатие е първият чернокож актьор, който печели наградата Оскар за ролята си в „Полски кринове“, известен е още и с „Среднощна жега“, „Познай кой ще дойде на вечеря“ и „На учителя с любов“. Все фундаментални филми, занимаващи се с така конфликтната тема за расизма в Америка, в които Сидни играе главната роля.
Но всичко в кариерата на актьора от бахамски произход като че ли започва из дебрите на джунглата, наречена училище.

„Black Board Jungle“ – „Училищни джунгли“ (1955)

Изминали са десет години от края на Втората световна война. Ричард Дидиер (Глен Форд) е ветеран, който получава поста на учител в Ню Йорк. Предупреден, че учениците са непокорни, той стъпва в класната стая с оптимизъм, но веднага осъзнава, че те не са просто непокорни, а направо опасни.

Режисьорът майсторски успява да завърже конфликтните връзки още в началните сцени с откриването на първия учебен ден. В класа на Дидиер се открояват двама лидери – Арчи (Вик Мароу) и Грегъри Милър (Сидни Поатие). Арчи е шумен, агресивен и демонстрира поведение на опасен престъпник. Милър е спокоен, хладнокръвен и носи интелигентност, която умело прикрива. Бидейки добър педагог, Дидиер открива скритото добро в Милър и се опитва да достигне до него. Не просто като учител, но и като приятел. Опитите му обаче срещат отпор и агресия, както от Милър, така и от целия клас. Дидиер трябва да балансира между ревнивата си съпруга, която го подозира в афера с негови колежки, тотално изтрещелите му колеги и едновременно с това да въведе ред във вечно бунтуващия му се клас.

Глен Форд изиграва правдоподобно роля на донякъде нереалистичния образ на Дидиер. Той е смел, решителен и надарен с изключителна воля да се справи със всяка една трудност, която му поднесе училището. Това разбира се нямаше да е съвсем възможно, ако не беше и актьорския талант на все още младия Сидни Поатие.

Режисьорът Ричард Брукс създава псевдо документална атмосфера, като придава усещане, че гледаме филм за затвор. Учениците поразително приличат на типажи от затворническа драма – италианец, мароканец, ирландец и чернокож, заобиколени от техните банди, с които кибичат в закусвалнята на затвор през деня. „Blackboard Jungle“ е известен още с това, че е и първият филм, в който присъства рокендрол музика и реално е причината песента “Rock Around the Clock” на Бил Хейли и Кометите да стане световен хит.

Осем години по-късно Сидни Поатие се превръща в първия чернокож актьор, който печели наградата Оскар за ролята си в „Полски кринове“. Въпреки това сякаш той остава най-популярен с ролята си на даскал в „На учителя с любов“.

“To Sir, With Love” – „На учителя с любов“ (1967)

„На учителя с любов“ е може би най-натуралната история, изследваща конфликта ученик–учител. Филмът на Джеймс Клавел е по автобиографичния роман на Е. Р. Брейтуейт, в който той описва спомените си като учител в Англия след Втората световна война. Филмът остава верен на изживяванията на Брейтуейт, който въпреки талантите и квалификациите си е имал изключителни трудности да се реализира заради цвета на кожата си.

Сидни Поатие влиза в ролята на Марк Такъри, който търси работа по специалността си на инженер. Временно работи в училище с не добра репутация, което се намира в лондонския Ист Енд. Това, което на пръв поглед изглежда лесна работа, е на път да се превърне в истинско предизвикателство. Марк е ръководител на един откровено хулигански клас. Момичета и момчета, които не се свенят да танцуват между чиновете, да вдигат шум, да влизат в словесни конфликти и да не учат. Най-видните ученици Денъм, Барбара и Памела се наговарят да пречупят новия си учител, но Марк не се предава. Нещата ескалират дори до сбиване, тъй като Денъм провокира своя учител в боксов мач.

Марк е на ръба на отчаянието, но решава да направи един последен опит и той е да смени подхода. Вместо да ги учи на сухи факти от учебниците, той решава да третира учениците като възрастни и да им преподава истински житейски уроци. По този начин той успява да стигне до сърцата и на най-бунтовните младежи. Това, което започва като окопна война от чиновете, се превръща в привързаност и любов. Любов, която кара Марк да се замисли дали не е призван за учител, дори когато получава така желаната работа на инженер.

Авторите на филма не задълбават в темата за расизма, които са описани в книгата, също така и не се занимават излишно с живота на персонажите извън класната стая. Те се фокусират върху протичането на учебния процес в едно проблемно училище. Но „На учителя, с любов“ не е просто филм за ученици и учители, той е един от първите филми, които разглежда проблема за сблъсъка на поколенията. Марк Такъри е представител на едно поколение, изживяло войната, който се сблъсква с младежи, които изживяват бунтовната мода на кожените дрехи и новата вълна в музиката. Джеймс Клавел с помощта на завладяващата актьорска игра на Сидни Поатие създава един емоционален и трогателен филм, който е релевантен и днес.

„To Sir, With Love 2“ – „На учителя с любов 2“ (1996)

Три десетилетия по-късно Сидни Поатие отново ще влезе в обувките на будител. „На учителя, с любов 2“ е телевизионна драма, заснета от режисьора Питър Богданович. Годината е 1996, ера на хип-хоп, в която липсва политическа коректност, времена на спорадичен расизъм и епидемия от спин. Марк Такъри (Сидни Поатие) e учител в пенсионна възраст, който решава да прекара последните години от практиката си в Чикаго.

Това, което заварва, са мръсни, ошарени с графити стени и сбивания. Марк научава, че в училището има два класа, които се открояват. Клас на отличниците и клас на двойкаджиите. Пламъкът на „просветителя борец“ се пробужда и той влиза в една класна стая на момчета и момичета, които прекарват повече време да са безпричинно нахални, груби и без ясен план за това какво ще правят с живота си.

С течение на учебния процес Марк започва да научава личните истории на своите ученици, като това му помага и да разбере защо са такива каквито са. Уийлси е лидер на гангстерска банда, който е готов на всичко, за да защити по-малкия си брат. Ейви е кръгъл сирак, която се крие от властите, за да не бъде върната отново в сиропиталище. Лорето е остроумен хулиган, който не се свени да пуши цигари в класната стая. Подобно на първия филм Марк среща съпротива от младежите, пред които седят важни житейски избори, които те се бавят да направят.

За съжаление, филмът не допринася с никакви свежи идеи спрямо класиката от 1967. Напротив, повтаря вече съществуващи драматургически похвати, типажи и тропи използвани в първия филм. Това, което прави продължението интересно, не е сюжетът а цайтгайстът. Режисьорът е успял да улови духа на 90-те години – издраскани с графити улици, безработица и гангстерски банди. Алкохолът бива заместен от по-силни опиати като марихуана и други наркотици. Учениците вече не внасят в училище ножове, а пистолети. 90-те като машина на времето ни в „Училищните Джунгли“ от 50-те.

Сър Сидни Поатие е един от най-важните актьори на миналия век, който ще бъде запомнен не само с Оскар и „Златен Глобус“, но и с вечните класики като „Среднощна Жега“ и „Познай кой ще дойде на вечеря“. Днес Сидни Поатие е на 91 години, а през 2009 бива награден от президента Барак Обама с ордена на свободата.