По някаква необяснима причина това изглежда да са любимите му жертви. Слендър бавно обсебва детето чрез страх, промивайки неусетно мозъка му, докато един ден не го издебва, докато е само. В последвалата развръзка си е чист късмет, макар и спорен, ако тялото на дребосъка въобще бъде открито. В повечето случаи съществото завлича жертвата си в собствения си свят, представляващ една безкрайна горска пътека, покрита с черни листа и отрадена от тънки, бледи и невъобразимо високи дървета. Тук се сблъскваме и с класическия парадокс на оцелелия. Всеобщото мнение е, че веднъж набелязани, жертвите на Слендърмен не оцеляват. Въпреки това разполагаме с доста описателна картина на място, от което ужким никой не се е завърнал. Да се чудиш на кого да вярваш в наши дни…

На самите жертви им са присъщи определени признаци, известни като Болестта (виж карето). В случая става въпрос за състояние, за което диагнозата е само една – Слендър идва за теб. А как можеш да го убиеш?
Щеше да е хубаво, ако някой знаеше.
Слендърмен несъмнено очарова с мистерията, с която е обвит. Образът му вдъхновява редица компютърни игри и любителски сериали, разпространявани в мрежата. Да не отварям дума за фенарта. Създания като него въпръщават истинската природа на градските легенди – мрачни, омайващи и същевременно каращи ни да хвърляме по някой и друг поглед през рамо, когато се прибираме вечер през парка…






