Ще те чакам на… (най-култовите места за събирания във Варна)

22.06.2013

Е, остава ни и панорамната гледка към Катедралата, разбира се! Закъде без нея?

ФК/ входа на Морската

1307893718---714x400Ако вече си някъде по плажа или крачиш бодро по алеите на Морската градина, но някой ти звънне по телефона с предложение да се видите – няма проблем! Защо да биеш допълнителни сто-стои двадесет метра нагое по булеварда, като може да се чакате и пред Фестивалния комплекс? Макар че причината това място да е толкова популярно, са…

… пуканките.

Ах, пуканките на чичкото пред Фестивалния! За тях се носят легенди. Бардове съчиняват балади в тяхно име, поети откриват вдъхновение в соления им вкус, граждани предават мълвата от уста на уста… и от торбичка на торбичка, пълна с благодат. Да се опитат тези пуканки винаги е сред първите неща, които варненци водят пришълците от други градове да правят. Малцина са тези, дръзнали да повдигнат апатично рамене, след като ги опитат. И никой повече не чува за тях. Шегичка.

В крайна сметка, пуканките на чичкото пред ФК са си заслужили славата. И всяко лято обират бизнеса на всякакви там измислени продавачи на сладолед, фрапе, царевица и друг зарзават.Единствените, които сякаш не отстъпват, са тъй любимите на всички ни продавачи на благотворителни чартички. Но това е друга тема.

Навремето отсреща, точно под хотел „Одесос“, се е намирало прочутото кафене „Варна“, дом за всички новоизлюпени бохеми и псевдоинтелектуалци сред студенстката прослойка. Място на изкопирани изтънчени маниери и псевдо помпозност, до което са могли да се докоснат само богопомазани. Но тогава и епохата е била такава. Във всички български градове се е зародила, с известно закъснение спрямо останалия свят, вълната на самозваните млади интелектуалци. Техните следи все още могат да се забележат, ако имаш нужното око и спомени за целта.

Касетките
u_1264975705_IMG_3118-1-pc
Да си призная, тежко ми става на сърцето, когато осъзная, че днешните деца си нямат и на представа защо входа за южния плаж до бар Makalali се нарича Касетките. И дума не искам да отварям пък за тези, които дори не са чували името. А откъде идва то ли? Навремето – ей, преди поне 5-6 години – на стената на входа към плажа има прекрасни, дори красиви графити на две аудиокасети с усукани покрай тях ленти. То и отходен канал за къпане на циганчетата имаше, но са него не ни е жал. Та тези касетки красяха пейзажа и несъмнено радваха окото… докато някакви вандали от Общината не ги замацаха с бяла вар. Естествено, веднага след това някои от райтърите на града се опитаха на нарисуват нови графити върху все още прозиращите ленти на касетките, но и те бяха покрити набързо. Затова днес на това място не може да се види нищо повече от една дълга, бяла, пуста и не особено гладка стена.

Едно нещо обаче си остана непроменено в касетките – там все още е основно място за събиране и скачане на трейсърите. За непосветените, така се наричат практикуващите фрийрън или „паркур“, както погрешно го наричат някои. Но да не се отплесвам. Мястото предлага идеални условия за скачане – има височинка, от пясъка не боли, освен ако не се приземиш директно на глава, а само десет мета по-надолу е прибоя, където можеш да спътиш и на по-твърда почва. Или да си изнамериш някой камък, в добрите дни и плоча, да си го закопаеш прилежно и да го използваш за отскок. Самият аз и до днес ходя да скачам там. И си спомням с носталгия за златните летни дни, когато от височинката мятахме салта най-малко по осмина души, пясъкът беше на поне метър и половина под нас, а циганчитата ни се възхищаваха и се опитваха да ни подражават. Когато някой дойдеше за пръв път на Касетките, първото нещо, което съзираше, бе мятащ се над главата му трейсър. И след като първоначалната уплаха преминеше, този човек оставаше запленен. Заразяваше се от свободния, неангажиран и авантюристичен дух на хората около него. И в един момент нямаше как самият той да не пробва. Вярно, първия път ще си удари четирибуквието в пясъка… но пък тръпката! Несравнимо. Току виж се зариби, пък започне да скача. Научи предно, после и задно салто. Ще ги пренесе от пясъка на тревата, в залата, а накрая и на асфалта. И преди да се е усетил, ще е влязъл сред редиците на трейсърите. И то само защото преди половин или една година е решил да придружи приятелите си на плажа.

Ето това е магията на градските места, в най-чистия й вид. Но тази магия е крехко и плашливо създание. Готова е да си отиде в мига, в който мястото се промени. Ако отидете днес на Касетките, надали бихте ми повярвали за отминалото величие на това място, за което току-що ви споделих. Плажът почти е погълнал височинката, стената е бяла и пуста, скачащите деца почти не се навъртат, а точно зад ъгъла строят нещо, което подозрително напомня на нудистко заграждение. Лошо няма. Стройте, мажете, копайте. Те децата са хулигани, да се махат по-скоро оттам. Пък къде ще ходят след това, си е тяхна работа. Ние имаме общински проекти да следваме. А младежта общинските проекти не я ловят.

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Йоанна АнтоваНаръчник за приключенци в София31.08.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария Попова„Как се пише?“ и говори уместно в днешно време: Интервю с Павлина ВърбановаLIFE