Ще те чакам на… (най-култовите места за събирания във Варна)

22.06.2013

Обса
1318506072
Или с други думи – Обсерватория. Мястото на метълите. Свърталището на хората с черни дрехи, кичури в косите, обици, вериги, злобни погледи и търкалящи се двулитворки бири в краката. Ако денят е оживен, ще се мерне и хек. Или китара. Но двулитровките са задължителни.

Обсерватория е „черната овца“ на градския пейзаж. За нея има два варианта – или си част от местното население, или се стремиш да не припарваш там. Всеобщата заблуда е, че там е страшно. Ако не познаваш поне един човек, нямаш работа сред тях. А имаш ли късмета да си „фешън“, въобще не припарваш там. Не че би ти се искало, но ние да си кажем.

Към окръга на Обса можем да броим и една допълнителна пристройка – Беседката. Тя е любопитен случай. Нейната „собственост“ варира през годините, като ту се числи към метълското си население, ту се превръща в местенце за почивка на обитателите на Шаха (за които ще говорим по-късно). Но напоследък като че ли последните са отказали претенциите си въху нея.

Истината е, че славата на Обса се гради основно върху вкоренените сред хората стереотипи за „метълите“. В действителност мястото не се различава от никое друго – на което се събират млади хора – пие се, пуши се, слуша се музика, разцъква се хек. Прекарва се приятно. През лятото дори се слиза до плажа, за да се запали по някой огън над бутилка евтино вино. Разбира се, музикалните предпочитания се подразбират, а и хората там наистина са леко… мрачни. Но съвсем не толкова, колкото повечето души смятат. Ако обаче търсите истински декаденс, то трябва да отидете на…

Раковина (или Шаха)

8191803_l Едно от най-популярните и емблематични за Варна места за събиране на млади хора. И не без причина.

Рака е мястото, където се събират скейтърите. Казано в прав текст. Това не изключва, разбира се, блейдърите и байкърите, но скейтърите определно доминират. Същото важи и за растафарите. За сметка на това Шаха е толкова западнало, деградирало и разпуснато място, че е чудно как все още се намират хора, които да се събират там. Основните занимания на обитателите му се ограничават до пиене, пушене (на всичко, което става за целта), понякога друсане и – за да има и нещо полезно – каране на скейт/байк/блейдове или цъкане на хек. Последните са наистина приятни и, за мое щастие, все още популярни. Но от собственото си двугодишно пребиваване сред редицине на Ракавина установих на какво може да научи младия човек това притаено в началото на Морската градина място.

Като за начало – муфтене. За пари. Цигарите също вършат работа. Когато навлезеш в Раковина, вместо „здрасти“ те посреща репликата „дай стотинки за бира“. Това е тяхното „как си“. Също толкова популярно е и „дай една цигара, че ги свърших“. Заклевам се, най-близкото до здравей, с което са ме посрещали там, е едно дълго и протяжно „оооо“. Което сякаш казва всичко. И докато не съм забравил – ако имате пари в себе си, когато сте на Шаха – НЕ КАЗВАЙТЕ НА НИКОГО! На никого! Ще ви налазят като лешояди пред Министерски съвет, отишли там не заради протеста, а заради сеира.

Личностното оформяне продължава. Местното население не изповядна политика на редовно посещение на съответното учебно заведение. Какво са два-три пропуснати часа? Не ме разбирайте погрешно –всеки е бягал от часове, включително и аз. Но не и по-често, отколкото съм присъствал. Тук това не е проблем. Тук получаваш странен поглед, когато предпочетеш да се прибереш и да се подготвиш за контролно, вместо да останеш до след 10 вечерта, за да се наливаш с бира. Бирата е благодат, грешка няма. Но е хубаво да си наложиш някаква мярка.

Виж, за сметка на това да говорим за политика, философия и религия го можем до такава степен, че и насън да ни бутнеш, ще запеем. Което показва, че на Рака определено не е пълно със слабоумни глупаци. И съм се убедил сам в това. Срещат се, при това изключително често, наистина начетени индивиди, с които човек спокойно може да завърше приказка. Дори и ако не са трезвени.

Друго, което прави впечатление, е околната среда. Навсякъде се търкалят фасове, бутилки, опаковки от тютюн, а ако се спуснеш в храстите, току виж попаднеш и на някоя прикрита спринцовка. Но такива къде ли няма. Най-голямата популация на тези представители на местната фауна може да се открие точно около самата Раковина – скромна каменна сцена, на която лятно време се изнасят спектакли от народно и не-дотам-народно естество. Става въпрос за танци, концерти, панаири на книгата, изложения… Все хубави неща. Но през останалото време там се мъдрят две пейки, забити в потъналото в сенки дъно на сцената, където припарват само гражданите с по-особени нужди.

Но въпреки всичките си трески за дялкане, Раковина притежава неповторима атмосфера. А може би точно те я създават. Веднъж станеш ли част от нея, се чувства по-комфортно сред тези пейки и полянки, отколкото в собствения си дом. А самите обитатели се делят на два типа – вечни и временни. Тези, които успеят да се откъснат от тази упояваща среда, с времето или съжаляват, че въобще са били част от нея, или си спомнят само с лека усмивка за отминалите дни. Но и двата типа не се завръщат повече там. И не гледат с добро око на следващите поколения. „Деградета“, „друсалки“, западняци“, ще чувате да ги наричат. А другите… другите стават легенди. Имена като Лимката и Иво Растата сигурно още дълго ке се споменават сред редиците на Раковина. Било то с възхита или неприязън. Но и това е друга история.

Общината
1343110252
Освен очевидната й функция, Общината има още едно приложение – идеален спот за скачане. Да, говорим си точно за паркур. Знаменитите жълти лостове са повече от перфектни за практикуването на този уличен спорт, което прави района популярна дестинация за местните трейсъри. Под „района“ визирам не само лостовете, но и паметника в посока Археологическия музей, както и полянките от другата страна на Общината.

На това място могат да се срещнат или група хлапета, решили да се превърнат в бъдещето на родния фрийрън, или вече отиграни трейсъри, придружени от някоя и друга девойка за цвят. Последните понякога дори биват приватизирани като част от трасето. Все пак зрителите в Youtube винаги се впечатляват повече, ако прескочиш жив човек, вместо безжизнен камемен блок.

Общината е може би мястото, където всеки млад трейсър започва своя път. Удобна е, общодоспътна, безплатна и няма начин да не я откриеш. Лостовете варират като размер, височина и разположение, допълнени от поне десетина височинки. Именно това са факторите, които са го превърнали в основен идеен възел на новото поколение. Сякаш мястото е създадено да бъде експлоатирано за паркур. Да не забравяме и удобно разположените чешмички и магазинчета, от които да се презаредиш.

С това приключваме прегледа на най-популярните градски места в Морската столица. Очаквайте подобно представяне и на другите големи градове в страната – надяваме се, възможно най-скоро.

И никога не забравяйт откъде сте тръгнали. Не оставяйте прахта на времето да скрие от спомените ви тези дни на безгрижие и мечти, когато сте били път през половината град, само за да изпиете по бира с приятели.

Тези дни са безценни.

 

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йоанна АнтоваНаръчник за приключенци в София31.08.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария Попова„Как се пише?“ и говори уместно в днешно време: Интервю с Павлина ВърбановаLIFE