Ще те чакам на… (най-култовите места за събирания във Варна)

22.06.2013

 „Ало?“ „Здрасти, брат! Как си?“ „Бивам, ти?“ „И аз така. Хайде да се засечем някъде.“ „ОК, ще те чакам на…“

l_1263680410_DSCF4014 Можете да отнесете тези думи към към повече от половината разговори, провеждани всеки ден по телефона. Независимо дали става въпрос за стар приятел, роднина, бизнес партньор или половинката, която така или иначе ще закъснее – ние винаги се събираме някъде с тях. Паркове, градинки, паметници, площади, улички, молове… Градът е пълен с такива места. Места, на които хората се срещат. Понякога дори без уговорка. Просто знаят, че ще се намерят. Защото винаги са там. Там са ходили от абе-кажи-колко-бяха години, там са ходили родителите им, там са ходели и бабите им, там ходи целият град.

Но как се раждат тези места? Какво е способно да превърне кръстовището на две улици в отправна точка за разходка? Как подножието на един паметнки постепенно деградира в общоизвестен пушком? Как един нищо и никакъв си площад се трансформира в своеобразен скейт парк? Защо софиянци се чакат на Попа, а не примерно две пресечки по-надолу? Как се случва, че всеки варненец знае къде е Севастопол, но не и как се казват улиците в собствения му квартал? Откъде са решили габровци да пият по бира точно на Костница?

Да, за тези места става въпрос. Местата, на които се събирате с класа, за да се забиете по-късно в някой бар. Местата, на които чакате колегата, от когото да преснемете записките. Местата, на които да седнете и да изпиете по една студена бира през идващото лято.

Места, които сякаш цял живот са били такива. Кръстопътища на поколенията.

Макар че, да си признаем честно, най-честите им обитатели са учениците и студентите. Младите винаги имат нужда от места, на които да се събират. Където да обменят идеи, истории, вкусове, виждания за живота, вселената и всичко останало. И то дълго, преди да се появи Facebook. Пък и все още има някои неща, които не можеш да направиш в интернет – като например да изпише по бира с приятели, да покарате скейт/байк/блейдове или да запалите по… така де, разбрахте идеята.

Затова днес навсякъде си имаме „паркче на скейтърите“, „спотове за скачане“ и „а бе онова там, дето се събират метълите“. Някои места оцеляват, други се забравят, а трети просто се променят. Еволюират. Нагаждат се към хората, които се нуждаят от тях. И събират идеи. Виждания. Спомени.

Затова сме решили да вземем тези места и да представил най-култовите и най-разпознаваемите сред тях. И тъй като многословният автор на тази статия е родом от Врана, тук ще се спрем само върху локациите, лежащи на територията на Морската столица. Пък нека други се занимават с останалите градове.

Както и ще стане съвсем скоро.

От Гезме, през магазин „Подаръци“, та чак „Севастопол“

15_bigПрез живота си съм срещал точно един варненец, който не знаеше къде се намира „Севастопол“. Но пък той си нямаше представа къде е и хотел „Черно море“, така че неговият случай си е направо трагичен.

За всички останали варненци обаче е пределно ясно – ще се чакаме на „Севастопол“. Изключително удобно разположено местенце – хем близко до Морската, хем близко до центъра, хем и „МакДоналдс“ е до теб… Или пък „Хепи“, ако днес ти е по-изискан вкуса.

Но достатъчно ли е това, за да го направи толкова удобно място за срещи? Винаги съм се чудел. Но накрая се оказа, че нещата са зопчнали мнооого по-отдавна…

Виж още: „Най-култовите места в Пловдив“

Много, много отдавна, когато още сме били на младежките усмивки на бащите си, отсечката между сегашния „Севастопол“ и бившата „Terra Nova“ на бул. „Княз Борис I“ се е подвизавала под името Гезме. А това, което младежта е правила на Гезмето, е доста… интригуващо. И донякъде странно. Случва се следното – местните ученици и студенти се спускат от „Севастопол“ в нестройна редичка и настъпват с бавна крачка покрай църквата „Свети Никола“, срещу която се е намирал магазин „Подаръци“. Пред него попадат на група ергени, които с набито око оглеждат хубавите – а в лоши дни и не толкова хубавите – девойки, минаващи покрай тях, и тайничко си набелязват. Малко смях, малко разменени погледи, и шествието продължава надолу. Пред тогава несъществуващата „Terra Nova“ се прави завой и се поема обратно нагоре… по почти същия път. Няколко души от групичката ще се отделят, за да поседнат в кафене „Делфин“, но останалите ще се върнат на „Севастопол“… и всичко ще започне отначало.

Какъв велик смисъл са откривали бабите и дядовците ни в това велико ообикаляне, само те си знаят. Но с времето маршрутът се забравил, докато накрая от Гезмето не останал само площада с паметника, пред който днес всички се чакат. Я за да отидат на кафе, я за да се спуснат към Морската, я защото е по-лесно да се видим на място, което всички знаем, вместо да се търсим като гламави из уличките.

Но това, което всички мразим в „Севастопол“? Когято няма нито една свободна пейка, на която да си отмориш краката. А това, Бог ми е свидетел, се случва прекалено често! Седиш си ти насред площада, потопваш нервно с крак, обикаляш като муха без глава, само и само да минава времето, и поглеждаш честичко да не би да се е освободило някое местенце, защото онзи твоят будала отново закъснява.

Козирката

34_full Уви, ето едно местенце, което вече не е същото. Не и откакто изгониха „Пингвините“ и KFC оттам, за да сложат на тяхно място един не особено оборотен Subway и градски информационен център със съмнителна полза. Но навремето – ах, навремето! – Козирката не отстъпваще по нищо на „Севастопол“. Вярно, разположена по-навътре във Варна, но за сметка на това в близост до нея преминават всички транспортни линии в града. А и да не забравяме китния книжен пазар зад нея, който – уви – също бе коренно орязан и изопачен.

Вижте още: 5-те най-хубави книжарници у нас!

Откъде идва името на мястото? От причудливо извития навес, навяващ близка асоциация с козирка на шапка. Та този навес и часовниковата кула, изпъкваща на заден фон, дълго време бяха вторият основен възел са чукване на срещи между хората. Но през последните години там се виждат все по-малко чакащи хора (изключваме бабите и дядовците на спирките) и все повече промоутъри, придружени тук-там от някой бездомен пияница. Ей така, за цвят.

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Емилия ИлиеваКоя е Испания? – по Пътя ще я открием21.06.2016

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE