Дуротан – изборът да останеш или да си тръгнеш

17.07.2016
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Ревю на една от най-новите книги в света на Warcraft

Durotan2

За децата на 90-те години Warcraft е цяла религия. Спомените за дългите часове в компютърните зали и за безметежните тийнейджърски години, прекарани във вселената, ми носят такава гъста палитра от чувства, че в един момент съм радостен, в друг – тъжен. Каквото и да си говорим, изпод ръцете на създателите на Warcraft е излязъл един от най-мащабните светове.

Откъде обаче започва манията? Макар да излизат цели две игри, истинската страст у почитателите на фентъзи игрите разпалва третата – ‘Reign of Chaos’, последвана от още по-успешният експанжън – ‘The Frozen Throne’. Стотици не, а хиляди хора играят в battle.net, а после и в Garena. Но това не стига на хората, запленени от Warcraft. Ето защо и много от феновете (в това число и самият аз) се насочват и към книгите по историята. У нас, за съжаление, до тази година бяха излезли едва седем…

През 2016 обаче, благодарение на издателска къща ‘Ciela’, факт на нашия пазар са още две книги – „Дуротан“ и „Началото“. Първата се явява предистория на събитията, развиващи се във втората, писана специално за дългоочаквания филм, станал най-после факт.

Но да се върнем към Warcraft манията.

Годината е 2004. Интернетът вече е неограничен, а хората играят главно от персоналните си компютри. Излиза ролевата онлайн игра – World of Warcraft, която се превръща в една от най-масовите игри. Феновете са стотици хиляди и от всички краища на планетата.

Не дни, а дори седмици няма да ми стигнат, за да говоря хронологично за възхода на Warcraft, превърнал се в култ за млади и стари от цял свят.

Кое прави Warcraft уникален за мен? Съществуват игри с много по-добри графики, енджин и геймплей както от Warcraft, така от WOW. Според мен обаче най-пристрастяващото от света на Азерот e историята – толкова многопластова и изпълнена с изключително много герои, събития, конфликти, философия и нови интерпретации за расите в фентъзито. Манията стига дотам, че има дори крайни почитатели на Warcraft, които считат света за съвсем реален и равен с нашия.

Извън геймърския фанатизъм мога да призная, че Warcraft ми е била интересна именно заради сюжетите – невероятно силни, докосващи и въздействащи. История, изградила личности и отгледала цяло поколение. Това е светът на Warcraft!

И съм искрено щастлив от завръщането му. Не само като книги на роден език (тъй като преди години, насочвайки се към по-сладникави и комерсиални заглавия, издателите изоставиха поредиците), но и на големия екран. Нещо, за което няма почитател, който да не си е мечтал.

Durotan

„Дуротан“! Нека си поговорим за книжката.

Романът дава отговори на много въпроси, които тормозеха почитателите години наред. „Дуротан“ ни връща дълбоко назад, почти към самото начало, малко преди орките да поемат към Азерот. Да, макар в историята напред вече да са били загатвани причините за преселението на могъщата раса, сега най-после имаме цялостно произведение, в което виждаме как са се случили нещата.

В тази книга можем да прочетем кои са основните детерминанти, подтикващи съществата към това дръзко начинание, което ще ги промени завинаги. Освен това романът ни среща и с младите години на Дуротан, баща на самия Трал, един от най-известните и знакови персонажи в Warcraft.

Всички знаем за главната причина, катализирала масовата миграция на войнствените орки в Азерот. Книгата обаче представя нещата по по-комплексен и интересен начин.

Историята придобива съвсем друг оттенък, когато читателят всъщност разбере, че те са имали избор. И в „Дуротан“ читателите съпровождат съществата по техния трънлив път към решението и промяната.

Благодарение на Warcraft, почитателите на жанра се запознават с едни по-различни орки. В много отношения по-достолепни дори от хората. Ако при Толкин съществата са безмозъчни, зли, безволеви и просто глуповата сган, пригодена да убива, в Warcraft орките имат традиции, емоции, душа. Освен това са умни и много ценности като чест, достойнство и грижа за семеството не са им чужди.

warcraft-01

Това е и първото впечатление, което „Дуротан“ ни оставя. Книгата е пътеводител в оркското съзнание. В страстта, с която живее, в яростта, когато трябва да вземе наложените му решения, и с тъгата, когато изгуби това, на което е държал.

Бащата на Трал се намира между чука и наковалнята. За него се случва така, че водачеството не е привилегия, а бреме, защото става в смутни времена. Вожд, който не е толкова велик със славни подвизи, а по-скоро, защото носи върху раменете си тежката участ да отговаря за живота на същества, чийто живот под досегашната си форма и цикъл е обречен.

Кристи Голдън успява много добре да опише гниенето на света на орките. Читателят става съпричастен, тъжен спътник на племето Фросуълф, което мести разположението си, за да оцелее. Злият магьосник Гул’ Дан обаче има други планове за клана на Дуротан. Прекалено впримчен във волята за власт, контрол и доминация, заклинателят успява да накара събитията да работят в негова полза. Ето как бива създадена и Ордата. Базирана върху болните амбиции на покварен орк. Дълги години ще трябва да минат, за да бъде изчистено реномето на фракцията от първичността му.

Съзиращ покварата в цялото същество на Гул’ Дан, Дуротан първоначално отказва да бъде част от Ордата. Изборът му обаче поставя под въпрос собствената му издържливост като млад лидер и лоялността на хората му.

Авторката използва динамика в сюжета, за да представи различните течения на характера му, и мисля, че е успяла да постигне пълнокръвие, което да накара почитателите на Warcraft да му симпатизират… или да го мразят.

Защо един човек би намразил всъщност този иначе изпълнен с чест герой?

Защото той в крайна сметка прави изборът, който смята като най-добър за племето и себе си. Читателите имат уникалната възможност да видят двете страни и да отсъдят коя е била по-правилната за вземане, като в това се крие най-голямото богатство на книгата – че ни позволява да изградим собствени представа и интерпретация.

И макар всички да знаем какво избира да направи Дуротан, малцина знаят какво е можел да избере? Кое е това, което го е отказало да се бори и го е тикнало в легионите на Гул’Дан?

Ще прочетете в книгата!

Предполагам също като мен – на един дъх.

Четенето на „Дуротан“ ми костваше два-три часа край морето, последвани от следобедно пътуване с влак. Шест часа във Вселената на Warcraft бяха достатъчни, за да ме върнат отново в Азерот, така че все още мислите ми да бягат натам.

Отдавна не играя World of Warcraft и доколкото чувам от приятели последните експанжъни са издънка за Blizzard. Смятам обаче, че новите книги и филмът (макар да е с различен от официално приетия сетинг на историята) ще върнат страстта и манията у хората, тъй като си заслужават.

Защото, за разлика от много други игри, книги и филми, за инвестираното в него време Warcraft може да даде също толкова много. Наследство, което остава отпечатък у хората години напред!

warcraftII

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСветовният ден на книгата с любими заглавия на „Под Моста“23.04.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино