Литература

„Всички обичат Сиатъл“ – историята на грънджа вече и на български

18.01.2019

Някъде през декември, докато подготвях статията за 30-годишнината от излизането на легендарната компилация Sub Pop 200, попаднах на любопитно ревю за книга, озаглавена Everybody loves our town. An oral history of grunge”. 20 години след взрива, предизвикан от „Nevermind” на Nirvana,  журналистът Марк Ярм събира есенцията на над 250 интервюта с музиканти, продуценти, мениджъри, собственици на клубове, роудита, за да създаде мащабен портрет на грънджа през действителните думи на неговите проповедници.

Тъкмо си отбелязах в Goodreads, че трябва да прочета тази книга, когато седмица-две по-късно се натъкнах на обявена дата за премиера на българското ѝ издание. Е, казах си, що за съвпадение! Излизането на музикална биография у нас обикновено е чакано събитие, а за грънджа на практика до момента нямаме нищо на български език, освен отдавна изчерпаната биография на Кърт Кобейн, написана от Чарлс Крос (изд. „Махалото“, 2008 г.). И ето че изведнъж една от най-популярните и широко акламирани книги, посветени на любимия жанр, е на път да излезе у нас. Противно на очакванията ми се оказа, че зад това събитие не стои голямо българско издателство, а доброволният труд и инициативата на спортния журналист Петър Хераков и група негови приятели. Официалната премиера е на 30 януари, когато „Всички обичат Сиатъл“ ще зарадва многобройните почитатели на грънджа у нас.

Свързах се с Петър, за да науча повече за книгата и подробности покрай издаването ѝ специално за читателите на „Под моста“.

Как се роди идеята да издадете книгата на Марк Ярм?

С партньорката ми искахме да подарим на дъщеря ѝ биография на Кърт Кобейн. В България има издадена една такава (отдавна изчерпана), oт изд. „Махалото“. Дори в издателството нямат запазена бройка. Търсихме книги, свързани с Кърт и грънджа на други езици. Повечето автори и отзиви насочваха към “Everybody Loves Our Town”, като изключително ценен източник на достоверна информация. Помолих колега да я донесе от Лондон, започнах я. Решихме, че може да се пробваме да я издадем на български, писахме на автора, той ни свърза с издателството, което държи правата. И задвижихме машината.

Защо се спряхте на точно това заглавие? 

„Всички обичат Сиатъл“ звучи по-добре от „Всички обичат нашия град“. А и е по-обединяващо. Песента на Mudhoney, от която е взето оригиналното заглавие, сигурно е известна на малцина. Сиатъл е съвсем различно. А и чисто графично, заглавие с четири думи и буква „ш“ в него е сериозно изпитание.

С какви предзвикателства се сблъскахте в процеса?

Издателството, което държи правата, искаше да ги продаде на друго издателство. Което, естествено, е проблем. Ние си нямаме издателство. Питах „Махалото“, но за съжаление, те са затворили (и то дори с готова книга за Pink Floyd – преведена и без шанс да бъде издадена). Попитах и някои други издателства. Искаха информация за книгата, подробности… Не се навиха. Те си правят едни сметки, ние други. Не знам дали това е за добро или лошо. Изпитвам потрес от лошо преведени филми или книги. Ние поне се постарахме да изпипаме нещата.

Другото… много е важно да имаш достатъчно луди приятели и абсолютно непознати хора, които можеш да запалиш по идеята. Защото това е скъпо начинание. Правата се плащат, преводът се плаща, редактиране, коригиране, страниране, корица – всичко се плаща. Всички тези разходи са повече от самия печат. А връщането на разходите е някъде в неясното бъдеще. Може да стане, може и да не стане. И ние, и те, влизат с ясната идея, че го правим за идеята, а ако има някаква награда за труда, ще е добре дошла.

Мислите ли, че в България има достатъчно читатели, които биха приветствали книга по тази тема?

Ще видим (смея се и кръстосвам пръсти с надежда). Надяваме се. Не че тиражът е огромен де – само 1000 бройки е. Но пък на концерта на Крис Корнел в Пловдив, организиран от Тангра Мега Рок, имаше 4000 души. Би било добре те да обичат да четат.

Какво научихте лично вие от книгата на Ярм, което не знаехте до момента за легендите на грънджа? Изненада ли ви някой факт? 

В книгата говорят 250 души, свързани по един или друг начин със сиатълската вълна. Ще ми трябват дни, за да опиша всичко. А и зависи от настроението. Книгата е пълна с истории – глупави, идиотски, любопитни, скандални, меланхолични, тъжни… Като самата музика. Що се отнася до изненадата – тук-там има добри думи за Кортни Лав.

Планирате ли да продължите с издаването на друга книга? Бихте ли ни разкрили подробности, ако да? 

Ако не фалираме. Харесали сме си една книга, посветена на друг любим момент. Но чака резултата от този експеримент.


Промоцията на книгата е в клуб Terminal 1 на 30 януари от 21:00, комбинирана с тематичен Acoustic Live с любими песни на сиатълските легенди.


Автор: Георги Грънчаров

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСветовният ден на книгата с любими заглавия на „Под Моста“23.04.2019

Още от Под Моста

Никол ПанковаP!nk с нов осми албум Hurts 2B Human и изненадващи колаборацииМузика