LIFE

Еволюция на попарта

09.04.2020

През ХХ-и век едно течение в изкуството разклаща устоите и елитарността на художествените произведения. В средата на века се появява направление в авангардното изкуство, чиито представители залагат на предмети от бита, опаковки, части от реклами или комикси за създаване на масово и общодостъпно изкуство. Ражда се попартът.

Ранни стъпки в попарта

Въпреки че същинският попарт възниква през 50-те, Марсел Дюшан, Франсис Пикабия и Ман Рей предхождат движението. Теоретиците приемат именно абсурдността и отричането на естетическите норми на дадаизма за предшественици на по-късното поп изкуство. А на американска земя още през 20-те художниците Патрик Хенри Брус, Джералд Мърфи, Чарлз Демут и Стюарт Дейвис създават картини, като използват образите на търговски продукти и рекламен дизайн.

Началото

Въпреки ранните опити, попартът се разпространява чак в средата на 50-те в Англия, а в края на десетилетието в САЩ. Новото движение изолира обектите, които използва в произведенията си, от оригиналната им среда или ги комбинира по нестандартен начин. Художниците твърдят, че това боравене с предмети от бита и популярната култура силно се доближава до перспективата в класическото изобразително изкуство. Дали е така, всеки може да прецени сам.

Roy Lichtenstein, Drowning Girl, 1963

Попартът в Америка не възниква случайно – той е реакция на доминиращите идеи на абстрактния експресионизъм. Новото изкуство експлоатира изображения от масовата култура като опозиция на елитарната. Подчертават се баналните елементи, най-често чрез ирония и сатира. С това скъсване с дотогавашните естетически възгледи, попартът и минимализмът се считат за предшестващи постмодернизма, а също и за ранни негови образци.

Поп изкуството далеч не се развива аналогично във Великобритания и САЩ. Докато американците се противопоставят на абстрактния експресионизъм и това е своеобразен бунт към догмите, то в Англия подхождат по-теоретично, анализират американската попкултура, а произведенията са по-скоро хумористичен и дори романтичен поглед към въпросната култура.

Великобритания и Независимата група

Независимата група поставя основите на попарт направлението, а в редиците ѝ влизат млади творци с различни полета на изява – художници, архитекти, писатели и др. За първи попарт пример се приема „Аз бях играчка на богатия мъж“ на Едуардо Паолози. Художникът показва колажа си през 1952 г. като част от колекцията „Bunk!“ (създадена през 1947-1949) на първата среща на Независимата група в Лондон. „Bunk!“  съдържа елементи от рекламата, комикс персонажи, корици на списания и популярни графики, които най-добре представят тогавашната американска масова култура.

Самият термин „попарт“ за се появява за първи път в публичния печат през 1956 г. в сп. „Arc“. Статията е дело на архитектите Алисън и Питър Смитсън от Независимата група. Заслугата често се приписва и на британския критик Лорънс Алоуей. В есето си от 1958 г., „Изкуствата и масмедиите“, той употребява израза „популярна масова култура“.

САЩ и първите попарт изложби

В Америка също има наченки на попарт през 50-те. Въпреки че работата на Джоунс и Раушенбърг се класифицира като нео-дадаизъм и видимо се различава от класическия американски попарт, художниците създават изкуство, базирано на всекидневни образи от вестниците и злободневните теми.

Същинският попарт идва малко по-късно – през 60-те. Навлиза в по-детайлно изследване на възможностите в изкуството, за да се различава от добре проектираните рекламни материали. Американските творци са заливани ежедневно от разнообразието на масовите изображения, което ги прави и по-иронични и хапливи в посланията си, отколкото колегите им на Стария континент.

Най-известната фигура на американския попарт е Анди Уорхол. След успешна кариера като илюстратор на реклами, той става известен с работата си като художник, кинорежисьор, звукозаписен продуцент и писател. Той набляга на неразбираеми за класическото изкуство теми – рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности, прави колажи с изрезки от вестници и популярни образи.

Движението получава признание и стига и до музеите. „New Painting of Common Objects“, организирана от Уолтър Хопс в Художествения музей Пасадена е първата попарт музейна изложба в Америка. А през есента на 1962 г. нюйоркският изкуствовед Сидни Джанис организира изложбата „Новите Реалисти“.

Попартът и Южна Европа

Испанското поп изкуство се свърза с група творци във Валенсия и се развива от 1964 до 1981 г.. В центъра на движението стоят художниците Маноло Валдес и Рафаел Солбес. Отново се употребяват комикси и масови изображения, създават се колажи от фотографии и известни вече картини. Известният режисьор Педро Алмодовар по това време снима нискобюджетни попарт филми, а медиите започват да го наричат испанския Анди Уорхол.

Италианският попарт се развива към края на 50-те в произведенията на двама художници – Енрико Бей и Мимо Ротела. И двамата творци изоставят предишните си начинания в стила на късния дадаизъм и се потапят в света на масовите изображения и рекламите. Макар и особени и определяни като кич, произведенията им оставят следа в италианската култура и с времето на тях започва се гледа символно, а не буквално.

Във Франция имат своя Нов реализъм (Nouveau réalisme) – художествено движение, създадено през 1960 г. от Пиер Рестани и Ив Клайн. Пиер Рестани написва манифест, озаглавен „Constitutive Declaration of New Realism“ през април 1960 г., изтъквайки прочутото мото „Нов реализъм – нови начини за възприемане на действителността“. Художникът  Христо Явашев – Кристо, който е в Париж по това време, също е представител на движението.

Япония и анимето

Интересен с вдъхновенията си е попартът в Япония. Той е уникален феномен, силно обвързан с японската попкултура. Започва развитието си още през 30-те години, а през 60-те Таданори Йоко става световноизвестен с произведенията си.

Много японски художници черпят идеи от анимето (рисуваните анимационни филми и сериали в Япония) и уличната графити култура, а понякога и от традиционното японско изкуство. Най-известният, макар и по-късен, представител е Такаши Мураками. Недоволен от състоянието на съвременното изкуство в Япония, ранното му творчество е силна социална критика и сатира.

Художествените му произведения включват проекти, пародиращи популярното изкуство в Япония от 90-те. Тези ранни творби обаче не са приети добре в родината. По-късно основава студиото Кайкай Кики (Kaikai Kiki), което включва и друг творци.  Групата става известна по света с абстрактното си постмодерно изкуството.

Попартът днес

Днес поп изкуството е навсякъде около нас. Докато в средата на изминалия век е било скандално да се използват масовите рекламни изображения, изрезки от вестници или комикси (които възникват само за да улеснят четенето на фронта), сега на оригиналните колажи се гледа с добро око. В страни като Русия това популярно движение в изкуството идва много по-късно. А тези по-късни творци щедро черпят опит от западната култура, но и споделят произведенията си, а така попартът набира скорост отново и отново.

Много от движенията на миналия век се опитват да скъсат с елитарното изкуство, но с времето те самите стават високомерни. Попартът обаче не оставя усещане за отдалеченост от хората. Актуален, цветен и ярък, но също и хумористичен, ироничен и осмиващ, понякога с дълбока символика – попартът смело продължава развитието си.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаПо стъпките на съвременното изкуство с курс в София15.10.2019

Още от Под Моста

Деница ДимитроваМежду Холивуд, Бродуей и Уест Енд: театралните роли на филмовите звезди, за които не сте знаелиКино