LIFE

Изкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?

07.10.2020

С по-ясното настъпване на дигиталната ера логично аналоговият ни свят се поизмени. По света по-осезаемо, у нас – малко по-мудно. Но определено някои сфери на живота ни се подобриха – като достъпа ни до изкуство. В същото време обаче се появиха и много предизвикателства. Докато за нас, потребителите на изкуството (да, това са потребностите на душата ни), е много удобно да му се насладим от един клик в нета, то за артистите се появява въпросът как за бога да съществуват финансово. Затова и е този въпрос как да плащаме за творчество в дигиталната епоха?

Изкуството в Интернет

Не само в България голяма част от интелектуалния продукт излиза в Интернет с напълно свободен достъп. Някой ще каже, че в изкуството не се говори за пари и е прав. Даже е ужасно особено у нас все да се говори за парите на културните институции, които приличат на коптор. Но все пак артистът е отделил цялото си съществуване за нашето удоволствие и заслужава нещо насреща.

Чрез Интернет артистите постигат една свобода, която преди я нямаше. Свободата от издатели и продуценти, които прибират голяма част от печалбите на артистите. Това носи дори творческа свобода – няма кой да ти каже, че нещо не става, когато си независим. Всеки може да започне свой блог, независими медии си спестяват разходите за печат и дистрибуция, влогъри създават и разпространяват видео, без да зависят от телевизии или други разпространители.

Това звучи прекрасно, но виси въпросът как един артист може да печели от това? И тук възможностите са много – онлайн абонаменти, реклама, спонсорство, дарения, онлайн магазин за лимитирани продукти и т.н. Например някои създатели на комикси споделят малка част от творчеството си в социалните мрежи, другото го продават на хартиен носител чрез онлайн поръчки. Но това, разбира се, не е приложимо за всички арт индустрии. Пак е добре да се прикрепиш към някоя платформа с готов пазар, вместо да градиш нов, без да разбираш от това. И отново стигаме до някой продуцент или платформа. И защото е по-лесно все пак да влезеш в нета, за да гледаш филм или да слушаш музика, вместо да трупаш дискове, касети и плочи вкъщи, платформи като Spotify и Netflix разцъфват. Плащаш една таксичка и действаш.

И пак не е толкова просто. Независимите артисти не зависят вече от продуценти, но когато се появят на дигиталния пазар, пак може да не са успешни, не защото не струват, а защото масовият ни вкус на потребители все пак търси големите имена. В статия на The New Yorker от септември месец се споменава, че 77% от приходите в музикалната индустрия отиват при само един процент от създателите на съдържание.

Друго решение са приходите от реклами, които получаваш според това колко ти е гледано или посещавано съдържанието. И пак не е толкова просто. Аритметиките на социалните мрежи и Google са сложни и не всеки изкарва твърд доход, освен ако няма директен досег с рекламодателя и не прави съдържание, атрактивно за него. Така че не всеки влогър в YouTube е богаташ, някой произвеждат съдържание просто за кеф и трябва да им се наслаждаваме без предубежденията, че автоматично разполага с нощно шкафче, като това в едни снимки.

Вариант е артистът да си намери спонсори. Някои са си абсолютни инфлуенсъри  в Instagram. И това е много готино, освен ако в изкуството ти няма твърде много социална критика. Едва ли, ако правиш филм за рибари, които остават без работа заради петролен разлив, British Petroleum ще са ентусиазирани да те спонсорират. Та отново творческата свобода леко увисва.

Убива ли пиратството?

По нагоре писах за това как си плащаме абонамента за Netflix или Spotify и се наслаждаваме на съдържание. Да, ама много от нас все пак си предпочитат да получават безплатно съдържание. Нормално, така се научихме чрез навлизането на интернет споделянето (торентите) и ниските доходи.

От това със сигурност хората на изкуството не са на плюс. И ще бъдат прави, като дадат любимия си пример-рефрен, че въпреки ниските си доходи, за доматите на пазара си плащаме. Разпространителите на филми и собствениците на кина пък изпитват затруднения, защото правят инвестиции, които не се връщат заради пиратството.

Автор: The Pirate Bay

Но, ако говорим за създателите на филми, пиратството може би не е чак такъв проблем. Пазарът в България така или иначе е твърде малък, за да може да се избият парите, вложени в един филм (с редки изключения), който рядко има шанс да блесне и на чуждите пазари. Дори и да не му се харесва на патриота, имаме доста да учим от сърбите в това отношение.

Затова за пазари като нашия има държавна подкрепа. И тук може да се окаже, че творческата свобода е под въпрос, но това са си мои размишления. В България обаче винаги има скандали около това държавно финансиране и много продуценти и режисьори се отказват от него и търсят други канали. Може да не се харесват на някои хора в естетическо отношение филмите на Ники Илиев, заради наблъсканото продуктово позициониране, но това е един успешен подход във финансово отношение, за да може да реализира продукциите си.

Филм с добро продуктово позициониране, който няма държавно финансиране, поне според мен е Ятаган. Той е продуциран от разпространителите на филми и собственици на киносалони братя Дерменджиеви, които споделиха, когато ги интервюирах преди премиерата на „Ятаган“, че не е много сигурно дали ще могат да продуцират нов филм. В случая за тях пиратството е огромен проблем, защото освен чрез продуктово позициониране, филмът им беше финансиран и от основната им дейност. А е много вероятно заради затварянето на кината заради коронавируса, което последва веднага след премиерата на „Ятаган“, да има допълнителни финансови щети.

Като абсолютно независима продукция можем да посочим нискобюджетния филм Никой от 2017 г., който се реализира чрез платформата за обществено финансиране Indiegogo. В един период този филм можеше да се гледа онлайн в платформата Vimeo срещу такса.

Очевидно има как да си плащаме за съдържание в Интернет, но зависи от добрата ни воля дали ще го направим или ще си го дръпнем от някой торент сайт.

На някои артисти обаче това не им пречи. Dubioza Kolektiv изпревариха пиратите и самите те позволиха песните им да се теглят абсолютно безплатно. Те са фенове на свободното споделяне в Интернет и с поведението си повдигат въпроса за свръхрегулацията на авторското право, която също вреди на креативността. В книгата си „Ремикс“ Лорънс Лесинг засяга темата за свръхрегулацията. Неговата теза е, че новото, което създаваме, стъпва върху предходно знание (или знания), от което, използваме някаква част, ако не и цялото. Затова това, което правим е по-често ремикс. Така звучат и стилово песните на Dubioza. А как босненската група прави пари? От участия, от артикули и какво ли още не.

Въпреки това не всеки може като Dubioza, не всеки има тяхната популярност, която е ключова за финансовата им независимост. Дигиталният свят дава свобода, очевидно носи и приходи, помага да се наберат средства за проекти, предоставя сцена за изява. Но само голото присъствие в него не е достатъчно. Пак си трябват пари за реклама и някой да намери място на един новоизлюпен артист на пазара.

И пак продуцентите имат решаваща дума. Когато водещите на Top Gear по BBC (Джеръми Кларксън, Джеймс Мей и Ричард Хамънд) се прехвърлиха към онлайн платформата Amazon Prime, те получиха повече финансова и творческа свобода, но отново зависят от продуцента, въпреки че той е по-толерантен към тях, отколкото шефовете в BBC. Други артисти се финансират пък от Netflix. Така че старият ред няма съвсем да изчезне, щом се трансформира в дигиталната епоха. Дори сред книгите, които могат да се закупят в дигитален формат, чрез онлайн заплащане, преобладават заглавията на големите издателства.

И въпреки това има повече шанс за независимите артисти в дигиталния свят да блеснат. Ако Вапцаров днес беше жив, нямаше да се чуди как да си публикува стиховете, просто щеше да си направи блог в Интернет. За да оцелее финансово обаче един независим артист има нужда от подкрепа, затова, когато поиска такава или направи съдържанието си платено, е добре, ако го харесваме, да го разберем и да го подкрепим.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Цветелинка ЦветановаDrink and draw - мястото, където виното среща изкуството02.09.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър