Литература

Любимите детски книги на „Под моста”

01.06.2019

„Мери Попинз“, Памела Травърз

Поредицата за Мери Попинз е написана през 1934 г. По книгите има анимационни и игрални мюзикъли. Мери Попинз се появява от небето с чадър в дома на семейство Банкс, за да им докаже, че всичко е възможно. Тя води децата в неподозирани светове, а на родителите успява да докаже, че дори най-безнадеждните ситуации имат изход. Щипка вяра, лъжичка взаимопомощ и измислени думички, разбъркани с песен, правят щастие. Supercalifragilisticexpialidocious!

„- Какво е истинско и какво не е? Можете ли да ми кажете, или пък аз на вас? Навярно никога няма да научим повече от това, че като мислиш за едно нещо, ти го правиш истинско. И тъй, ако Майкъл е мислил, че държи в ръце истинската Луна, той наистина я е имал.”

„Автобиография”, Бранислав Нушич

Нушич е сред балканските публицисти и писатели, с които с право можем да се гордеем. С много ирония, закачки и свежо чувство за хумор е написана неговата автобиографична книга. Тя, разбира се, е повече на шега, отколкото сериозна и информативна книга за живота на автора. Смееш се и дори плачеш от смях от първата до последната страница.

Никога не съм вярвала, че човек може да опише еднакво забавно собственото си раждане, „тежките” училищни часове, казармата или пък семейния си живот. Е, Нушич успява да помести всичко това в не много обемна книга, подходяща както за най-малките читатели, така и за тези, които искат да си припомнят детските години и през какви перипетии са минали самите те. И не на последно място – книга, която може да бъде препрочитана хиляди пъти, защото колкото и добре да помним злощастните часове по география и математика, все ни се иска пак да разтворим томчето и да забравим за сивото ежедневие.

„Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише.“

„Роня, дъщерята на разбойника”, Астрид Линдгрен

Каквото и да се каже за книгите на Астрид ще е малко. Всичките нейни герои са силни, смели и се бунтуват срещу нещата, които не харесват. В историята за Роня са показани отношенията между деца и родители, такива каквито са в действителност – пълни с конфликти и прошки, обич и ненавист, прескачане на завети и завръщане у дома. Книга за деца, но не съвсем. Съвет: да се препрочита от хора, загубили вярата в себе си, семейството или приятелството.

“ Събирам лятото в себе си, тъй както дивите пчели събират мед – рече тя. – Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече е свършило.“

Продължава на следващата страница

1|2|3|4Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваМъжките герои в литературата, които съсипаха любовния ми живот01.11.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE