Къде кибичат майните (когато са айляк)?

Лятото е тук, гимназистите завършват, студентите скоро излизаме от сесия (надявам се успешна), отново се появяват късите поли, дългите крака, дълбоките деколтета, плитките панталонки и животът кипи. Дори отдавна да сте завършили, лятото пак си остава сезонът с най-дългите дни, в които можете да отделите час-два след работа за разходка или среща с приятели, за малко релакс и безгрижие. Отпускарското настроение се усеща както в морските курорти, така и в градовете далеч от Черноморието и конкретно в случая – в Пловдив, където също има места за разпускане.

Виж още: Най-яките и култови места във Варна!

Къде кибичат майните, когато са айляк

Централна поща

poshta

Голяма сграда, горните етажи на която отдавна са станали безполезни, както почти всичко, останало от соца. Център на града, намиращ се на централния площад и предпочитано място за срещи – до нея се стига лесно. Големият часовник на фасадата отмерва минутите, с които аверчетата закъсняват, а пейките отпред са подходящи, ако сте се уморили да чакате. Освен това са доста ниски и ви дават страхотна позиция да бройкате споменатите по-горе дълги крака и къси полички, тъй като покрай вас винаги минават хора.

Градската градина

gradina

Непосредствено до Централна поща, този парк е доста по-малък от Борисовата в София, но е страхотно място за разходки или натискане през лятото – почти винаги е сянка, а и винаги има разни по-усамотени пейки. По алеите се мотат колоездачи, метъли, майки с деца, двойки. На обособено кръгло площадче се събират пенсионери гросмайстори – ако сте под 50 обаче, за да играете с тях може да ви искат залог, за да са сигурни, че няма да им изгубите времето. Според един приятел, на първото си събиране всяка пролет се преброяват, за да проверят кой е преживял зимата.

Пеещите фонтани

fontani

В Градската градина се намира и една от основните летни атракции на Пловдив – Пеещите фонтани. С площ почти колкото футболно игрище (или поне така изглежда), големият басейн всяка вечер се озарява от диско светлини, насочени към водните струи, мигащи и сменящи цвета си в ритъма на звучащата от фонтаните музика. В добър ден оттам можете да чуете хард рок, поп балади, качествена българска музика, въобще – лято, страст, романтика и поезия. В кофти ден има и хаус, техно, рап и прочие, които просто не подхождат на цялостната атмосфера. Фонтаните освен това са любимо място за кибичене на всякакви метъли, рокаджии и прочие маргинални типове, които играят хек, разцъкват белот, дрънчат на кухарки или просто пият бира от PVC-то.

Главната улица

ulica

От Централна поща води началото си главната улица на Пловдив. Неособено дълга, тя е изцяло пешеходна зона и като всяка себеуважаваща главна улица е осеяна с разнородни магазини – малки, почти пазарски павильончета, големи маркови магазини, McDonalds, дюнери, книжарници. На главаната се намира и леко скандалната статуя на Мильо, някогашен добродушен откачалник и сексуален звяр, кръстосвал улиците на Пловдив, с ръка в панталоните.

Безистена
29615595325bd98303c0e9b423c1c2fabe210894b

Малко реклама. Един от най-страхотните барове в Пловдив, там звучи само тежка музика. Когато веднъж си поръчах чай, барманът ми донесе Каменица и каза, че това е най-близкото до чай, което имат. Не знам как се казва, но му викат Безистена. А май не се намира в безистен.

Сахат тепе

sahat

Едно от тепетата на Пловдив. Името му означава Часовников хълм, тъй като горе има часовникова кула. Леко дивотийка и ненапълно облагородено, ходенето там е малко на късмет – понякога може да срещнете страхотни и отворени метълчета, друг път битови алкохолици или скинари, а в трети случаи – някаква смесица между двете. Местата, от които се открива панорама към града обаче не са кой знае колко добре поддържани.

Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе – Трихълмието

На него е разположена основната част от Стария Пловдив. Възрожденски къщи, музеи, галерии, капанчета за сувенири, църкви с историческо значение(Митака ги знае). Страхотно място за първата разходка в Пловдив – само носете удобни обувки, а не като разни калдъръм кокони. На истинските майни като че малко им е омръзнало обаче – те предпочитат върха на Небет тепе, откъдето има почти 360-градусов изглед над целия град. Мястото е подходящо най-вече следобед, защото сянката е малко. Отскоро тук се провежда средновековен панаир, на който участват възстановчици от цялата страна с демонстрации на занаяти, фехтовка, игри и прочие. Тук се провежда и част от Античните фестивали, в които участват що-годе същите хора, но този път на тема Древност.

Античният театър

ancientthrather

Майните не кибичат тук, но пък всяка статия за Пловдив е малко незавършена, ако няма нещичко за античния театър. Място за всякакви сценични изкуства, древният паметник се е превърнал в един от символите на Пловдив. За да влезете в ден без програма, трябва да си купите билетче. Когато бях малко дебело хлапе и за пръв път гледах „Гладиатор”, подскачах доста дълго на сцената на Античния театър.

Паркът зад Братската могила

Леко див и неподдържан парк, който едва скоро започнаха да оправят. По-голям от Градската градина, но за съжаление е малко на майната си. Сборно място на елфи, орки, викинги, гоблини, магьосници, с една дума – ЛАРП-ъри. Ако искате да се вживеете в ролята на някой от горепосочените, да бъдете герой или злодей за един ден или просто да се помлатите със сравнително безобидни бутафорни мечове, мястото е тук. Когато за пръв път отивах на ЛАРП, нямах понятие къде се намира сборния пункт, aka Поляната. Спрях един човек и започнах: „Извинете, сигурно ще ви прозвучи малко странно…”, а той ме прекъсна, посочи с ръка и каза: „Там са.”

Бунарджика

bunarjik04a

Най-емблематичното тепе на Пловдив, мястото се вижда почти от всеки край на града. Целият хълм е парк, осеян с пътеки, водещи към върха, където се намира един от паметниците на Съветската армия – Альоша. Отгоре има прилично площадче, където се събират всякакви хора – за да ядат и пият, на приказка, а някои будали – дори за да гледат залеза. А залезът понякога наистина е хубав.

 

С това завършвам, че се закибичих с тая статия. Хубаво лято, приятни емоции, интересни преживявания и прочие. И по-честичко да сте айляк.

Майна.

п.п
Снимките не са на сайта, а от интернет. Ако някой си ги познае, нека да пише, за да добавим името му или ако иска да ги махнем. Благодарим предварително.

Константин Николов
е 22, студент по "Право" в Софийският университет. Ако пиеше, след две бири или едно уиски бихте го чули да обяснява на всеки, достатъчно търпелив, за да го слуша, че животът и съществуването са в крайна сметка безсмислени и всеки опит да се убедим в противното е просто самозалъгване, необходимо за да оцелеем още един ден.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to