Литература

Морфин в мастилото – за наркотиците и писателите

25.09.2019

Думите имат нужда от катализатор

Креативността и алкохолът вървят ръка за ръка. Често в микса се включва и калейдоскоп от халюциногенни наркотици като LSD, мескалин и псилоцибин, но също кокаин и трева, които си остават някои от най-често използваните стимуланти. Историята и животът на някои от най-оригиналните и известни световни писатели го доказват без съмнение.

Чрез наркотиците и алкохола писателите, които често са свръхчувствителни и социално неприемливи, заглушават шума на външния свят, за да се вслушат по-добре във вътрешния. А той често е експлозивен и накъсан като фрагменти от соло на китара, които наркотиците и алкохолът оформят, за да може съзнанието да го чуе в цялост.

С този текст искаме да ви срещнем с някои от авторите, които до голяма степен са разчитали на различни психоактивни субстанции, за да подсилят този вътрешен глас и да му помогнат да излезе наяве. Няма как да обхванем всички и затова ще опитаме да се спрем на най-дейните от тях. На онези, които са взели най-много от другия свят.

Целият свят е една лудница

И въпреки това понякога пак се изгубвах — в стремежа си да се скрия в мъглата, аз навлизах прекалено надълбоко в нея. В крайна сметка обаче се озовавах все на едно и също място, пред метална врата със заковани по нея нитчета, като очи, и без номер; колкото и да се мъчех да остана по-далеч, стаята зад тази врата сякаш ме теглеше към себе си, сякаш злите демони вътре в нея създаваха някаква тяга, която проникваше като лъч през мъглата и ме дръпваше назад като ръка на робот. С дни се лутах из мъглата, изплашен, че повече нищо няма да видя, и ето я накрая пак тая врата. (из „Полет над кукувичето гнездо“)

Ако сте чели „Полет над кукувичето гнездо“, значи следващият абзац изобщо няма да бъде изненадващ. Казват, че Кен Киси е един от основните „виновници“ за зараждането на сайкъделик епохата в САЩ, но всичко започва по-скоро случайно.

На 23-годишна възраст Киси се установява в Пери Лейн, Калифорния, където неговият съсед Вик Ловъл (на когото е посветена книгата) го кани да участва в експеримент в болницата за ветерани Менло Парк. Експериментът по-късно ще се окаже свръхсекретна правителствена програма, финансирана от ЦРУ, която се опитва да установи как халюциногенните наркотици влияят на съзнанието – Project MKUltra, наричан още „The CIA mind control program”.

Като доброволец в изследванията, Киси приема LSD, мескалин, псилоцибин, кокаин и DMT, а междувременно работи като нощен пазач в психиатричното отделение и това, заедно с множеството трипове, му дава достатъчно материал за „Полет над кукувичето гнездо“. И си личи. Книгата е не само вдъхновена, но и отчасти написана под влиянието на халюциногени.

Благодарение и на своите приятели The Merry Pranksters, заедно с които обикаля страната на борда на жълт училищен автобус, фрашкан с LSD, Кен Киси е смятан за един от първопроходците на сайкъделик движението в САЩ. Все пак на неговите партита в Калифорния, където са проведени многобройни „acid тестове”, присъстват и The Grateful Dead – любима група на Киси и една от най-култовите сайкъделик банди на 60-те. След излизането на книгата през 1962 г., Киси често експериментира с LSD и други психоактивни вещества, наричайки ги „път към свободата на индивида“, метод за освобождаване от оковите на света и контрола на институциите. А в едно по-късно интервю за Гардиън казва, че LSD „ти споделя някаква тайна. Идеята за раса, пол и вид изчезват. Не познавам човек, който да не се е върнал от трип по-човечен, по-разумен и по-толерантен“.

И на изток другият свят разтваря врати

— Пък аз наистина приличам на халюцинация. Обърнете внимание на профила ми на лунна светлина. — Котаракът застана насред лунната пътека и понечи да добави още нещо, но бе замолен да млъкне. Той каза: — Добре, добре, съгласен съм, ще млъкна. Ще бъда мълчалива халюцинация — и млъкна. (из „Майстора и Маргарита“)

От слънчева Калифорния се пренасяме в студената московска реалност на 30-те години, където Михаил Булгаков точно завършва „Майстора и Маргарита“ – един от шедьоврите на XX в. Подобна книга не се пише без малко външна помощ (или изцяло вътрешна, но заключена?) или поне без надникване отвъд воала на познатия свят.

В случая на Булгаков, воала пробива морфинът. Историите за пристрастяването на Булгаков към морфина варират, но има две основни версии: според първата младият по професия лекар бива ранен няколко пъти по време на Първата световна война и за да облекчи болките си започва да приема морфин, който води до пристрастяване.

Другата версия гласи, че Булгаков се заразява с тиф, докато лекува болно дете, а нататък всичко се развива по същия начин. От морфиновата прегръдка го спасява неговата съпруга Татяна Лаппа, а в чест на състоянието на морфиново опиянение Булгаков по-късно ще напише „Морфин“. И макар официалната версия за пристрастяването му да гласи, че през 1918 г. Булгаков се отказва от морфина завинаги и повече не го докосва, изследване на оригиналния ръкопис на „Майстора и Маргарита“ (писан между 1928 и 1940 г.) открива следи от морфин по десет (от десет) случайно избрани страници от общо 127. И все пак е трудно да се каже дали морфинът е имал някакъв пръст във вакханалията, ширеща се в центъра на Москва, или Булгаков е, чисто и просто, самороден гений, който не се нуждае от никакви стимуланти.

Как доктор Джекил стана мистър Хайд

— Това огледало трябва да е видяло странни неща, господине — прошепна Пуул. (из „Доктор Джекил и Мистър Хайд“)

Всички познаваме Робърт Луис Стивънсън с романтичната история „Островът на съкровищата“ и приключенията на Дългия Джон Силвър. Романтика, да. Естествено, всички знаем и историята за доктор Джекил, който с помощта на една злокобна отвара се превръща в зеленоокия мистър Хайд и всява ужас в сърцето на нощен Лондон. Историята на книгата обаче е не по-малко интересна.

Стивънсън, хронично болен и страдащ от кръвоизливи, избутан на ръба на разума от туберкулозата, създава първата чернова на романа, според неговия доведен син Лойд Озборн, след три дни трескаво писане. Съпругата му обаче изразява съмнения относно ръкописа и Стивънсън, обзет от несигурност, го изгаря.

Започвайки на чисто, писателят пренаписва историята си с невъобразимото темпо от 10 000 думи на ден, благодарение основно на огромното количество кокаин, което приема с лечебна цел. Така, в рамките на от три до шест дни, Стивънсън завършва новелата и я редактира в следващите няколко седмици. Една от теориите за книгата гласи, че в сърцето на историята всъщност е залегнала една алегория на пристрастяването, а не за класическата борба между доброто и злото.

Към един нов (сайкъделик) свят

— Да отпътуваш от действителността, когато ти се прииска, и да се върнеш без даже главобол и без никаква митология. (из „Прекрасният нов свят“)

В „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли – отчайваща, но блестяща дистопия, човечеството преодолява проблемите и неволите си, благодарение на наркотичното вещество сома, което има свойството да премахва всяка форма на нещастие и незадоволеност. Може би донякъде пророчески Хъксли предсказва бума на наркотиците и психоактивните вещества, които са в свободна циркулация в Америка през 60-те години, и самият той е един от най-големите им почитатели и застъпници.

В своята книга „Дверите на възприятието“ от 1955 г., Хъксли описва преживяванията си под влиянието на халюциногенът мескалин, извличан от кактусите пейоте и използван в продължение на хилядолетия от шамани в Южна Америка за изтъняване на границите между световете. Вече установеният и известен писател предава ярките и пъстри цветове и описва усещането, а книгата се превръща в настолно четиво на всеки истински хипар. Така Хъксли се превръща в една от движещите сили за възхода на сайкъделик епохата в Щатите.

Писателят е отявлен защитник на свободното разпространение на халюциногени, тъй като смята, че дават по-добра представа на хората за самите себе си, за околния свят и водят до един по-хармоничен, по-креативен живот. Въпреки това Хъксли не смята, че креативността може да се роди от наркотиците – те само могат да я подсилят. През същата 1955 година, в навечерието на Коледа, започва аферата му с LSD, която не приключва до самия край през 1963 г. Болен и немощен, Хъксли усеща края си и, когато бива прикован на легло, моли в писмена форма съпругата си да му инжектира 100 микрограма LSD, с които да отпътува по-лесно. Олдъс Хъксли умира на гребена на вълната.

Редица други писатели са разчитали на стимуланти, за да създадат някои от най-гениалните си творби, за да разтворят широко вратите на съзнанието си и да улеснят потока от думи. Тях ще разгледаме в нов текст съвсем скоро.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНяколко доказателства, че фантастиката е полезна за нас08.10.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър