LIFE

Непал и Хималаите са за всички

28.02.2020

Катманду

Пристигнахме в Катманду следобяд и докато си оправим визи, митнически контрол и багажи, вече беше тъмно. Още от летището те чакат местните травел гурута, които ти обещават Непал на тепсия. От летището най-лесно ще стигнете с такси. Не се мъчете с автобуси и т.н. – за 6-7 долара ще ви метнат директно до хостела.

Кадър от Monkey Temple | Снимка: Личен архив

Ако това беше книга-игра, сега щеше да има въпрос „Как ще продължиш“ и двете опции щяха да са: 1. Сам; 2. С местна туристическа агенция. Положението е хамлетско, но крайното решение е изцяло до вас. Както предполагате, не се възползвахме от агенция, но ако все пак решите да се включите в някоя организирана екскурзия – преговаряйте все едно няма утре. Цените, които обикновено ви дават или намирате в интернет, са доста над това, което може да изкопчите.

Хостелът ни се намираше в малка, неосветена уличка точно на границата с популярния туристически квартал Тамел. Тази нощувка беше единственото, което бяхме резервирали предварително за Непал. Поглеждайки назад, беше и може би най-неприятното място, на което спахме, така че предварителната организация не винаги е индикатор за качество.

Първият ни хостел | Снимка: Личен архив

Нещо, което ще усетите в хостелите в Непал – парното и климатиците са мираж. Сменихме над 5 хостела и спалният чувал, който си носехме, винаги влизаше в употреба.

Тамел е мястото, където са локализирани повечето пътешественици в Катманду. Респективно, там са и повечето хостели, хотели, ресторанти и магазини за сувенири и екипировка. Тотална джунгла, в която всеки те дърпа за клиент, кабелите са вплетени в гигантски възел няколко метра над земята, а инфраструктурата е останала в папките на кметството.

Ако има едно място, което бих ви препоръчал в Тамел, то това е Thakali Kitchen! В него ходят основно местни, беше ни препоръчано от местни, цените са като за местни, а храната беше адски вкусна. Върнахме се още няколко пъти на същото мястото.

Дал Бат | Снимка: Личен архив

На другата сутрин станахме рано, закусихме на покрива на хостела и потеглихме в интензивна обиколка из града, защото нямахме идея дали ще ни остане повече време за забележителности.

Катманду е най-големият град в страната с над милион население. Разположено е в Хималаите на 1350 метра височина, в едноименната долина, заедно с други две по-големи селища Патан и Бхактапур. Със сигурност трябва да посетите поне едно от двете – ние отидохме в Патан и целият район е супер. От Катманду започва всяко пътуване в Непал – без значение дали си се насочил към Еверест, националния парк Читван или потегляш на запад към Покхара и Анапурна.

Площадът Дурбар | Снимка: Личен архив

През деня успяхме да посетим Monkey Temple, площада Дурбар, старата част, няколко пазара, Патан, най-голямата ступа на Буда (Ступата е специален будистки монумент, напомнящ на съществата за съвършената природа на ума, която е присъща на всички) и разбира се, Пашупатинат. Няма да се впускам в огромни разкази и да описвам кое какво е, сигурен съм, че всеки може да прочете допълнително. Всичките места бяха супер и са идеални за обиколка през деня. Пашупатинат е мястото, което най-много ме впечатли, имайки предвид, че това е култовият хиндуистки храм, разположен около река Багмати, където кремират трупове. Тялото първо се измива по определен ред, а после се поставя на специално изградените клади, където се изгаря от близките. Пепелта се пуска в реката, а Багмати има свещен характер – влива се в Ганг. Така близките ти те подготвят и изпращат към отвъдното.

Monkey Temple | Снимка: Личен архив

Гледайки близо два часа как се горят трупове, решихме, че е време да се върнем в Тамел и да изкараме там Бъдни вечер. Интересен факт е, че местните полудяват по Коледа и си го празнуват като малък фестивал. Нищо, което да е свързвано с вярване, просто са отворени към хубавите неща и от другите религии.

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Ако нямате необходимата екипировка, Катманду е добро и по-евтино място, от което да се ъпгрейднете. Няма как да не забележите безбройните реплики на The North Face, Jack Wolfskin, Salomon и т.н. Някои реплики са супер, други си напомнят на Adidas с 4 ленти от 90-те. Нямам лично впечатление, но хората масово си бяха доволни.

В края на деня трябваше да вземем важното решение как да продължим нашето пътуване. Имахме две опции – посока базовия лагер на Еверест или на запад, към Анапурна района. До Everest Base Camp се стига само със самолет от Катманду до Лукла и оттам пеша нагоре. Няма възможност за автомобил или автобус. Отнема 12 дена за отиване и слизане. Или поне за толкова силно го препоръчват. Дори и да бяхме натиснали газта (което не е нещо хубаво в тези височини), то щяхме да сме на косъм за полета ни наобратно. Отделно получихме информация, че има доста натрупан сняг.

Golden Temple | Снимка: Личен архив

Логично, потеглихме не запад към Покхара, която се намираше сгушена в района „Анапурна Химал“. Разстоянието е 200 км между градовете, но пътят е хардкор и с автобус/кола отнема минимум 8 часа. Със самолет е по-бързо, но излишно скъпо, особено ако си backpacker. Ние хванахме автобус, има доста варианти и струва около 6 долара в посока.

Продължава на следващата страница

1|2|3|4Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНепознатата Словакия – цветна и непредвидима04.03.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаМузика по време на карантина – онлайн уроци от RockShoolОбразование