LIFE

Непал и Хималаите са за всички

28.02.2020

Покхара

Покхара е в пъти по-спокоен град спрямо Катманду. Лудницата е по-малко и е доста хипи място. Ако не виждаш хора в планарска екипировка, то вероятно ще видиш чужденци, които са дошли за йога ритрийт.

В Покхара пристигнахме следобяд и бързо се настанихме в хостела ни, който се намира на популярния Lakeside street, което, както вече предположихте, е улицата, която обикаля езерото до града. Имахме няколко часа да вземем решение по кой път в Хималаите ще поемем. Което си е отговорна задача, особено през месец декември.

Карта: Mardi Himal

Минахме през всякакви възможно инфо офиси, за да получим най-много информация. Първоначално ни беше препоръчано да отидем до Poon Hill. Не бяхме екзалтирани. Причината – въпреки че е на 3200 м, Poon Hill е по-скоро view point и се намира малко извън планината. Красиво е, защото виждаш наистина чудесна гледка с целия Анапурна масив, но истината е, че не си особено в планината. Затова се обърнахме към преход посока базовия лагер на Анапурна. Но и той беше проблемен, защото е с висока лавинна опасност по това време на годината. Докато стояхме край огъня в хостела, момчето от рецепцията ни спомена за един сравнително нов трек – Марди Химал. Върхът е на 5587 м височина, точно под популярния и неприкосновен Мачапучаре. Базовият лагер на Марди Химал се намира на 4500 метра. Сравнително достъпен трек и с добри метеорологически условия в дните, в които ни предстоеше да изкачаваме. Не беше толкова трудно решение и ни допадна много като възможност.

На следващата сутрин преминахме първо през туристическия офис в Покхара, откъдето трябваше да платим за трек пропуските. Те са на стойност 60 долара и са за едно влизане в планината (доста висока цена на фона на всичко останало в страната).

Потегляме | Снимка: Личен архив

Оттам директно си взехме такси (преговаряйте стабилно) посока Камде, което бе и нашата стартова точка. Бърз обяд, след който потеглихме право нагоре. Трасето минава през Australian Camp, Pothana, Deurali, Forest Camp, Low Camp (2700 м) и последна точка преди базовия лагер – High Camp (3500 м). Нашият план беше да направим нощувка в Deurali (тъй като започнахме трека в 14:00 и имахме само три часа преди стъмване), на следващия ден в Low Camp и накрая в High Camp. Мисля си, че това е доста разумен вариант, защото тялото ви със сигурност ще свикне и с температурите, и с височините.

Към базовия лагер на Марди Химал

Местата, на които спим, са нещо като хижи. Не очаквайте каквото и да е отопление в спалните места. Има юргани, но дотам. Вечер температурата е около -10 градуса и очаквайте да спите на толкова. Единствено се пуска една печка на дърва в кухненската част за около два часа. Има храна и напитки, но те са по-скъпи от цените в магазините в Катманду и Покхара. Носете си бутилка/термос и със сигурност вземете хапчета за пречистване на водата. Нощувките струват около 3 долара и е желателно да хапвате в същото място, защото местните, които го стопанисват, се издържат именно от това.

Гледката от стаята ни в Deurali | Снимка: Личен архив

Трябва да призная, че пътят от Камде до Low Camp не е нещо впечатляващо. По-скоро е гора и е дълго изкачване. Първата по-постоянна и впечетляваща гледка се отвори в момента, в който излязохме от гората (между Low Camp и High Camp) и бяхме на билото посока Мачапучаре. Планините са на слоеве и стигат докъдето ви стигат очите. Едно от най-красивите неща, които съм виждал. Пътят до High Camp е приятен и се чудиш в коя посока да си извъртиш главата. Самият High Camp е сбор от хижи с базови условия и божествена гледка. Толкова ни хареса, че останахме две вечери там.

Хубаво слънце и хубава гледка | Снимка: Личен архив

По пътя ще срещнете хора, които малко пресоляват трудността на трасето. Моите 5 цента – удачно е за всеки, който е бил два пъти в планината. Единствено внимавайте с височините, пийте вода и не натискайте газта след 3500 метра.

Преди High Camp | Снимка: Личен архив

В High Camp ще срещнете хижаря Буди, който е страхотен. Ще ядете много Дал Бат и ще пиете много черен чай с мляко. Ще трябва да си сложите водата в термо или в спалния чувал, защото ще замръзне, ако е навън. Ще прострете чорапи и те ще замръзнат, но няма да ви пука. Ще срещнете много интересни хора. На толкова високо си има естествена филтрация.

С хижаря Буди | Снимка: Личен архив

Ставането за финалния преход не е задължително да е твърде рано. Видяхме хора, които ставаха в 4-5 сутринта. Излишно мъчение. Времето беше супер и изчакахме заледените пътеки леко да се разтопят. Имате около час и половина до т.нар. View Point, където може да пиете малко по-скъп чай и да починете. Много хора оставаха там, правеха по няколко снимки и се прибираха. До самия базов лагер има само един малко по-опасен участък, но не е нещо, което особено да трябва да ви притеснява, особено ако няма вятър и не е твърде заледено. Вече ще сте заобиколени само от сняг. Самият базов лагер е една табела и следи от малка постройка, наподобяваща заслон. Виждате пред себе си величествения Мачапучаре, а зад себе си (ако времето е ясно и хубаво) параглайдинг ентусиасти, на които ще завиждате.

Base Camp | Снимка: Личен архив

Качихме се малко по-нагоре, но до върха нямаше как да стигнем в същия ден – изисква се палатка, достатъчно храна, както и котки (нямахме нито едното). Връщането беше с гледка към безкрайните слоеве планини и беше толкова прекрасно, че решихме да останем в High Camp още една вечер.

Красотата на параглайдинга | Снимка: Личен архив

Слизането на другия ден отнема около 3 часа в бързо темпо, като имате няколко опции от последния лагер. Стигате до едно село, което се казва Сидинг и където времето е спряло. Честно, там пих най-вкусната си Кока-Кола в живота. От Сидинг може и да вървите, но вече нямате гледки, а само дълъг път. Затова и препоръчвам да се качите на някой от джиповете, които потеглят към Покхара. Не се притеснявайте, ако видите 14-годишно дете зад волана – знаят какво да правят! Ние бяхме в багажника и друсаше повечко в следващите 2 часа до Покхара, но шоуто там е гарантирано.

Почивка в High Camp | Снимка: Личен архив

Продължава на следващата страница

1|2|3|4Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНепознатата Словакия – цветна и непредвидима04.03.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаМузика по време на карантина – онлайн уроци от RockShoolОбразование