Пет филма на Куция бог – Васил Мирчев

24.09.2016
Заедно в час

delirman2Куцият Бог е една от позабравените легенди на българското кино. Наричан така заради нелечимо счупения си крак или поради артистично сравнение с древногръцкия Хефест, той е наричан още българският Фелини. Както и да го зоват, най-известен остава с името си – Васил Мирчев. Той е автор на около 20 игрални и над 120 документални български филм, спечелили награди в цял свят.

Роден в град Пловдив на 23 март 1927 г. , завършва икономика в София, а по-късно следва операторско майсторство в Полша, където по същото време учат майстори на киното като Роман Полански и Анджей Вайда. Той е първият българин, посетил Исландия и най-вероятно първият българин, който притежава мерцедес в социалистическа България. Носител на „Златна Палма“ за късометражен филм пред 1965 г. Васил Мирчев умира през 2003г., забравен от българското кино и медии, но запомнен като един от петте кино класици на родната кинематография, оставил в наследството си вълнуващи филми.

Представяме ви топ 5 филми на режисьора, които са вълнували българските зрители през годините.

maje_1 „МЪЖЕ“

„Мъже“ по сценарий и роман на безсмъртния Георги Марков е един от противоречивите филми в българската кино история. Заснет през 1965 година, дебютният филм на Васил Мирчев е писохологическа драма, която разказва историята на трима младежи, сприятелили се в казармата и търсещи своя път в живота. Това са Младен (Любомир Гуляшки), Иван (Сава Хашъмов) и Сашо (Добри Манев). Единият от тях е отдаден на работата си, но също така е и бунтар, който възстава срещу всички порочно. Друг потъва в еснафска атмосфера и се прославя като пройдоха и женкар, а третият е трудолюбив използвач, който бързо се издига от работник до бригадир поради уменията си да се разбира с началството.

Сюжетът умело преплита три съдби и различните философии на всеки един от мъжете. Борбата с живота, жените и кариериерите им след казармата. Филмът изобилства от кинематографични кадри, които показват, а не разказват. Войници в казармата се строяват за последен път. Пред тях застава капитанът и ги приветства като истински мъже. Темата за мъжеството е основният лайтмотив на филма.

maje_2

Когато филмът тръгва по кината, става хит, но бива бързо свален, а режисьорът е уволнен от кино центъра. Филмът бива безмилостно изрязан от цензурата по онова време. Това превръща лентата на Куция бог в един осакатен и бездушен филм. Премахната е най-важната сцена – тази, в която персонажите на Добри Манев и приятелката му танцуват туист върху нахвърляни на пода пари от първата спечелена заплата. Сцената бива премахната, защото идеологията на социалистическа България не допуска да се „тъпче“ образът на Георги Димитров, отпечатан на банкнотите.

delirman1

„ЕДНА ОДИСЕЯ В ДЕЛИОРМАНА“

Васил Мирчев е режисьорът, който обединява актьорската игра на Стефан Данаилов и творчеството на Иван Вазов. Телевизионният филм излиза през 1983 година и е екранизация на Вазовата класика „Една одисея из Делиормана“. Да си призная честно, няма какво толкова да кажа за този филм, освен, че би било редно всеки един, който се зове родолюбец да го изгледа. Сценарият е дело на Иван Станев и филмът не бяга от основната идея на Вазовата повест.

След бунта на офицерите в края на XIX век, младият русофил и офицер Иванов (в ролята Стефан Данаилов) е принуден да бяга в Русия, за да се укрие от властта. Съдбата го среща с турчина Дели Осман (Васил Попилиев), който единствен може да го преведе зад граница, като заобиколи патрулите и опасностите по пътя в областта Делиорман (Лудогорие). Тук се намесва и жестоката ръка на съдбата – в миналото Иванов е осъдил турчина Дели на затвор заради грабежи. След много опасности, двамата се опознават и започват приятелството си на чисто, но в крайна сметка само един ще напусне родината.

„Една одисея в Делиормана“ е като дует между двама актьори. Васил Попилиев и Стефан Данаилов изпълняват ролите си изключително органично. Повестта на Иван Вазов и филмът на Васил Мирчев отговарят на редица въпроси, които са важни и до днес. Най-вълнуващият от тях е колко точно ценна е родината, без значение от какъв етнически произход си.

snaha1

„СНАХА“

Филмовата адаптация по българския класик Георги Караславов е заснета през 1976г. и донася на режисьора две награди. Едната е във Варна на „Българска роза“ от 76-та, а другата е една от най-престижните кино награди в Турция – „Златната Чалма“.

„Снаха“ е втрещяваща драма, която изкарва на показ негативните черти на българската патриархалност и народопсихология. Докато образи като Бай Ганьо, Хаджи Генчо и Големанов носят комедиен заряд, то селският чорбаджия Юрталана (в ролята Стефан Гецов) е мракобесен аналог на по-горните герои. Юрталана е заможен, но стиснат чорбаджия, който експлотира работничките, които работят на нивите му. Веднъж, обикалаяйки имота си, той вижда едно момче да краде царевица, хвърля камък по него и за беда го убива. Съвсем скоро следва второ убийство – това на сина му Стойко. След зверска експлотация и тежък физически труд, който Юрталана налага над сина си, Стойко умира. По законите на тогавашния морал, бездетната снаха Севда (Виолета Гиндева) бива напъдена от дома на чорбаджията. Но снахата пази една зловеща тайна, която може да донесе възмездие.

snaha2
Филмът намеква за доста високо ниво на кинематография още с първите си кадри, а Стефан Гецов изиграва ролята на Юрталана с величие, макар и образът да е крайно отблъскващ. Филмът критикува еснафлъка, както и духовно ограничените хора, затворени в кръга на собствените си битови интереси. В крайна сметка Юрталана остава символ на българския чорбаждия, който хвърля сянка върху ни дори днес. За ролята си в „Снаха“ актьорът споделя: „Големият ми пиетет към този образ идваше от неговата епичност в самото произведение. По-късно често съм се питал настъпил ли е моментът да се хвърля в дълбоката вода.“

goliamata-pobeda1

„ГОЛЯМАТА ПОБЕДА“

Или „изгубеният филм“, чиято лента изчезва за цели три десетелития. За да си обясним „Голямата победа“ първо трябва да се запознаем и с хобитата на твореца. Васил Мирчев е бил известен със страстта си към автомобилните спортове. Той е един от първите притежатели на изключителния за времето си автомобил булгаррено алпин. Филмът обединява рали ентусиасти и разказва по интелигентен начин за спортния дух. Поради неизяснени причини, „Голямата победа“ е пуснат по кината точно един път, и после набързо бива спрян. Творението никога не отива на международни фестивали, тъй като според някои критици има допирни черти с холивудския хит от онова време „Гран При“.

В продължение на три десетилетия филмът е стоял на склад. От него липсват цели епизоди, когато през 2013г. кинокритикът Атанас Свиленов успява да открие липсващите звена и да сглоби филма. Излъчен е по БНТ, а сценарият на Дончо Цочев, написан през 1972г. разказва историята на двамата братя Боневи (Коста Цонев, Йосиф Сърчеджиев). Те са опитни автомобилни състезатели, които за пореден път участват в голямото рали състезание на България. Този път са решени да вземат победата на всяка цена, но когато триумфът е така близък, на трасето се изпречва паднала скала. Те умело избягват опасността, но осъзнават, че има и ранени. Да отминат по пътя за финала или да останат, като предупредят останалите състезатели и помогнат на ранените?

goliamata-pobeda2

Филмът има сантиментална и носталгична стойност за хора, закърмени с бензин. От гледна точка на епохата, в която е заснет, той е просто уникален, тъй като режисьорският екип борави с нечувани до този момент в родното кино техники, като например – онборд камери, прикачени на шаситата и тн. Уловена е спортната атмосфера на състезанията. Спортен коментатор на събитията е изключително симпатичният актьор Ицках Финци. А спортната журналистика се явява лайтмотив на филма. Друг любопитен аспект са невероятните автомобили, които са заснети в състезанията. Това са модели от ранга на Реноалпин, Форд, Порше… все редки коли, които почти са отсъствали в социалистическа България.

neochakvanavakanzia1

„НЕОЧАКВАНА ВАКАНЦИЯ“

„Детство мое реално и вълшебно…“
Едва ли има по-удачен начин да затворя тази „класация“ с филма култ на поне няколко поколения. Предисторията на този така обичан детски сериен филм, и още по-обичана музика, е толкова дълга и интересна, че за нея може да се напише сценарий за документален филм. В същността си сценарият е тежка драма за седемте ястребчета (деца партизани), които са избити от фашистите.

Сценарият не се е понравил на режисьора, който е искал да заснеме по-скоро комедия. Така текстът бива пренаписан, като сценаристи на филма са Батето – Иван Славков и Никола Статков. Музиката е дело на гениялния Вили Казасян и едва ли има 15 септември, в който щом училищата отворят врати, да не ни напомнят за този чудесен филм с песничката „Детство мое“. Кой отраснал през 80-те, че и началото на 90-те не знае за кучето Цезар и смелата Росица (Албена Чакърова), Старшията, Прокопи, Стамат и всички останали „злодеи“ от този незабравил сериал?

neochakvanavakanzia2

„Неочаквана ваканция“ се състои от четири епизода „Сватбата“, „Идентификацията“, „Сигналът“ и финалният „Детство мое“. В селото на Росица е настанено полицейско поделение, което е окупирало местното училище. Така децата вместо да учат излизат в „неочаквана“ за тях ваканция. Това не е особен повод за радост, тъй като полицията е в селото, за да издири нелегални партизани, а по една случайност братът на Росица е един от тях. Оттук насетне започва дебнене и преследване, в което Росица с помощта на останалите деца (сред които и Тити Папазов) ще помага на партизаните срещу некомпетентната и нелепа полицайска власт.

С помощта на звезден кастинг от онова време, тъжната трагедия за избитите деца, бива превърната в ударна комедия. Във филма вземат участие легенди като: Тодор Колев, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Константин Цонев, Никола Анастасов и др. Това е един взривопасен коктейл от артисти, които успяват да превърнат „Неочаквана ваканция“ в един от най-обичаните български сериали.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаОтносно 4DX киноформата и филма "Зрителна измама 2"23.06.2016

Още от Под Моста

Под МостаИталианското трио Il Volo се завръща в България през септемвриМузика