Писмата на 21 век – литературни гледни точки

05.09.2018

Това не е от онези текстове, в които ще излеем негативизма си върху деградиралото вместо развито общество или технологиите, които ни пречат на идентичното отпреди десетилетия общуване. В този текст ще се фокусираме върху малкото останали писма в рамките на съвремието, които си заслужават да бъдат разлистени. Заради своята модернизирана форма и актуални послания. Най-вече, защото новото не е чак толкова лошо в сравнение със старото. То е по-свободно, по-бързо и дава повече възможности.

Най-често първият ни сблъсък с писмата е, когато с помощта на мама пишем до Дядо Коледа своите желания. Вторият е, когато учителката ни по английски в 6 клас ни помоли да напишем писмо до свой въображаем приятел (или поне се надявам все още да е така). А първият сблъсък на човечеството с писмата е труден за проследяване, защото липсват конкретни данни. Единственото известно са географските ширини, по-които са се появили, а те са Индия, Египет, Шумер, Рим и други, или по-общо казано известни като “земите на първоначалата”.

Разбира се, ръчно написаните писма и електронните съобщения са като книгите и онлайн версиите им. Чарът и ароматът на хартията са пленителни за всеки ценител.

Най-дългото пътешествие на писмо в бутилка е продължило 108 години и е открито през 2015 г. на брега на германски остров.

Ето колко драстично се е променила формата и способите за комуникация през годините. За нас е съвсем нормално приятелите ни или гаджето да ни отговарят до минути чрез някое приложение, а в противен случай – съмненията и караниците са неизбежни.

В следващите редове ще ви представим някои писма, които са достъпни онлайн или в най-близката до вас книжарница и са далеч от представата ви за писмо. Точно защото отдавна не живеем в 19 век и точно защото нормалният ход на човечеството е да се променя и развива. Това са само част от примерите, които разширяват поне малко кръгозора ни и ни учат, че модерното не винаги е пошло или развращаващо – то просто е ново и различно.

“ПИСМА ДО ЛАЗАР”

Владислав Христов

пътят е покрит с камъни а боси са краката ни кръв ще капе и страшни ще са мъките трижди ще се отречем от пътя и трижди от себе си преди да цъфне тази роза в ръката ти

Нашият списък започва с “Писма до Лазар” от Владислав Христов, главно защото текстът е достъпен онлайн и наподобява фолклорна песен. Но не от онези, чиито литературни анализи трябва да зазубрим обаче, защото смисълът, който носи произведението, надхвърля словесните умения на всеки анализатор. За този текст трябва да си уязвим и да чувстваш с всяка пора в тялото си. А ако си имал късмета да го чуеш и като част от пиесата на Ирена Иванова “Очи сини, коси черни”, мъжкият глас, който чете текста все още ще ехти в главата ти. Няма нужда от обяснения “за какво ни говори текстът” щом той е на един клик и едно разтворено сърце разстояние.

“ТРИ ПИСМА ДО ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ”

Емануил А. Видински

Порту – Галия
Г
Там слънцето
е портокалово,
а хората са мургави.
Ела в Галия,
там лъчите
са синевини,
а хората са светли.

Писмата си играят не просто с думите, но и с всяка една буква, която може да промени всяко значение. Те не са ода за великото творчество на Господинов. Представляват една чаровна биография, която всеки писател би искал да има. Без излишни факти или дати, но пълни с интимен смисъл. Писмата са три и са кратки (сигурната рецепта някой да ги забележи) и отново достъпни в интернет. Второто писмо отвежда въображението в света на измисления от самия Георги Господинов герой Гаустин и неговите така реални приключения.

“КОЛЕДНО ПИСМО ДО ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПОЛУЧАВАТ ПИСМА”

 (част от “Невидимите кризи”)

Георги Господинов

“Единственият радикално непазаруващ човек по тези празници си ти, клошарят. Контейнерите са твоите тъжни молове.”

Пристрастията в този текст към Георги Господинов са напълно случайни и непреднамерени. Факт е обаче, че авторът е един от най-неслучайно популярните български автори, които демонстрират човечност, скромност и емпатия.

Оттук следва, че не просто няма как да бъде изпуснат в такъв списък, но и заема по-голямата част от него. И за да отдадем читателската си почит към прекрасната миризма на прясно закупената книга, ви призовавам, ако все още “Невидимите кризи” липсва в личната ви библиотека, да си я набавите възможно най-скоро. Нужно е само да се лишите от две кутии цигари, а може да ви помогне дори и да ги откажете, като се справите с вашите лични невидими и видими кризи.

Колкото до конкретното писмо – то говори за несъществуващото министерство на бездомните и за маргинализираните и забравени групи от обществото и държавните институции. Говори с разбиране, събуждаща емпатия и пробожда съвестта като използва реалността, която причинява болка, но само на тези, които наистина виждат.

Сега не ни остава друго освен да прочетем текстовете или да пуснем едно писмо в бутилка и да се надяваме да бъде открито от някой робот след повече от 108 години. Помнете обаче, че няма роботи, които да създават такива текстове и точно в това се крие и човешката сила. Както ни съветва Георги Господинов, опитайте се да бъдете по-чувствителни към собствените си невидими кризи и към тези на околните. А дали ще го изкажете в писмо или чрез клавиатура, е просто подробност.


Текст: Никол Панкова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСветовният ден на книгата с любими заглавия на „Под Моста“23.04.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE