„Дръж здраво венеца си“ от Яник Енел

Дръж здраво венеца си
  • "Дръж здраво венеца си"
  • Автор: Яник Енел
  • Издателство: Paradox
  • Страници: 276
  • Година: 2019
  • Цена: 17лв.
  • Оценка от Goodreads: 3.20
  • КУПИ
21.05.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Ако мога да си измислям смахнати словосъчетания, в които да се изгубите, както бихте се изгубили в силно метафоричния изказ на Яник Енел, бих казал, че романът му „Дръж здраво венеца си“ е едно побъркващо объркване, което накрая ще ви въвлече в една конструктивна деконструкция, след като е преминал от монотонността към движението. Смахнатото ми обобщение би трябвало да бъде пъзел, въвеждащ ни в разбъркания свят на един писател с тайнствено пореста вътрешност на главата. Такава била главата на Херман Мелвил – авторът на „Моби Дик“, според Жан Дешел – главният герой в романа.

Тази тайнствено пореста вътрешност на главата според Дешел трябва да отговаря на някаква изключителност на личността, която я притежава. Такава изключителност заслужава да бъде увековечена във филм, който да бъде филмиран от най-великия режисьор (пак според Дешел) – Майкъл Чимино.

Затова Жан Дешел, който е писател, решава да загърби за известно време романите и да напише сценарий за филм, който да бъде в чест на Херман Мелвил. И понеже заснемането е сериозна задача, която не е за всеки, той търси именно Майкъл Чимино, който отдавна е спрял да прави филми, защото публиката вече не оценява стойностното и отдавна всичко е вече заснето. Това трябва да извади Чимино от черупката на самотата и да го върне на режисьорския стол, което е почти невъзможно…

„Поначало писателят е човек, който посвещава живота си на невъзможното. Някой, който прави фундаментален опит със словото (който намира в словото преход към невъзможното).“

А това посвещение минава неминуемо през самотата. Самотен е бил и Херман Мелвил, в самота се е капсулирал и Жан Дешел, гледайки постоянно филми на Майкъл Чимино – „Ловецът на елени“  и „Портите на Рая“ и най-вече „Апокалипсис сега“ (който не е на Чимино). В тях има някаква истина за американския свят на мечтите, която трябва да бъде открита. Като цяло в света на лъжата, истината, която е под формата на бял елен, се е скрила в горите и Дешел я търси в киното, за да добави липсващата частичка в своя сценарии. Той, Чимино и Мелвил формират един от многото триъгълници от имена, с които е осеяна главата му. Дешел е готов във всеки един момент да цитира и да назовава личности, гръцки богове и още много неща, с които е задръстена главата му. В неговата писателска самота светът около него се е свил максимално, за сметка на което в главата му се формират вселени, които стъпват върху вече съществуващото необятно човешко познание и трябва да бъдат подредени от писателя, ако той не иска да ги разпилее в нищото.

Именно в този разбъркан хаос Яник Енел иска да посвети читателите си, препращайки ни към хиляди религиозни (въпреки липсата на вяра сред мнозина от нас) и философски символи чрез света на Жан Дешел, който сам се превръща малко във философ. Неговият герой, в случаите когато излиза от самотата си, се сблъсква с хора, които или ще бъдат негов контраст, или такива, в които ще намира нещо уникално, което ще го свърже с тях.

В една голяма част от времето читателят е приклещен в монотонността на Дешеловата самота, където ще се губи в многото му мисли и имена, за които се сеща и навързва в своите теории, търсейки истината. Но в един момент ще бъде въвлечен в динамиката на промяната за героя на Янел – намирането на истината, търкаляща се из парижките улици, която ще настъпи мигновено и ще бъде предизвикана от много, сбити в кратък период от време, катаклизми. Сред тях са и атентатите в Париж през 2015 г. Те повдигат, разбира се, религиозни въпроси, но поставят личната, човешка трагедия на преден план и ще напълнят главата на Жан Дешел с нови имена.

От всичкия този хаос ще се появи истината. Дори и да не е онази, която Дешел търси, тя ще бележи ново начало за неговата писателска посока. Начало, което не може да се случи без пренареждането на картите на света, защото за да има нова конструкция, трябва преди това да е имало деконструкция.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йорданка ВеселиноваВъзможно ли е да разцъфнем през есента?25.10.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино