Класации: Комерсиалното кино в България през 2016 година

ТОП 10 БЛОКБЪСТЪРИ ЗА 2016 ГОДИНА:

Disclaimer: Тъй като енциклопедичната дефиниция за понятието „блокбъстър“ е безкрайно разтеглива и неясна (и достъпна тук), в тази класация съм поставил филми с бюджет от минимум 50 милиона долара, които са получили широко разпространение по кината у нас (сиреч, по моловете и кината „Арена“ в цяла България, а не само по артхаус кината в София). Респективно, по-нискобюджетни филми като „Хищници в мрака“, любимият ми трилър за отминаващата година, не попадат тук заради така зададения критерий. Същото се отнася и за така наречените „престижни“ филми с подчертана насоченост към сезона на наградите като магическия „Ла Ла Ленд“, който е и безспорният ми фаворит за „Оскар“ за най-добър филм, и като „Манчестър до морето“, който видяхме по кината само в рамките на фестивали. Но най-важен в крайна сметка е фактът, че класацията отразява моето мнение и всеки може да се чувства свободен да я разкритикува и да сподели собственото си мнение в коментарната секция.

„А защо за блокбъстъри? Защо не си направиш нормален топ 10 на любимите ти филми за годината, независимо от бюджета?“ Причините са няколко, но ще посоча две основни: на първо място, филмите, които отразявам за Под Моста от почти 4 години, са именно тези, които получават широко разпространение и излизат по големите киносалони у нас. Следователно, доколкото имам някакъв по-задълбочен и експертен поглед върху киното, то е именно върху така наречените „комерсиални“ филми и блокбъстъри. Бих се радвал, ако видя класация от колегите, които на свой ред са отразявали фестивалите у нас.

На второ място, високопарната кинокритика, персонифицирана от номенклатурни сноби и други арогантни, комплексирани персони, в повечето случаи се отнася с ненужно и откровено грозно пренебрежение към филмите, които повечето хора имат възможността да гледат легално в киносалон. Всички холивудски филми често се приравняват с обидни определения като „бози“ и прочие. Личният ми професионален опит досега показва, че поне веднъж на всяко тримесечие от всяка календарна година излиза поне по един холивудски филм с широко разпространение по киносалоните, който получава заслуженото одобрение и на пресата, и на публиката. Да обърна внимание на този тип кино, като не само го отразявам ежеседмично в Под Моста, но и в края на годината го класифицирам в лично подреждане, е моят начин да покажа уважението си към гледащите го и творящите в него.

А сега, без повече увертюри, да се залавяме за работа!

10. ‘The Accountant’/„Счетоводителят“

След страхотни критически успехи с „Арго“ през 2013 година и „Не казвай сбогом“ през 2014-а Бен Афлек влезе във вече отминаващата година на гребена на вълната. Двата филма, в които изигра главната роля, останаха безкрайно подценени от повечето критици, но конкретно неговата работа в „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ и „Счетоводителят“ получи заслужени похвали. Във втория филм Афлек създаде един от най-нетрадиционните и интересни екшън герои в историята на жанра – аутиста Крисчън Улф, който с нечовешка дисциплина впряга изключителния си ум в интелектуални и физически начинания. Афлек бе компетентно режисиран от Гавин О‘Конър и подкрепен от други известни изпълнители като Ана Кендрик и носителя на „Оскар“ Джей Кей Симънс. Завършеният продукт получи похвали за реалистичните си, точно позиционирани и икономично режисирани екшън сцени, както и за добре изградените си персонажи. Единствено липсата на фокус върху взаимоотношенията между тях ме спира да го поставя на по-високо място в класацията.

9. ‘Star Trek Beyond’/„Стар Трек Отвъд“

Излизащ навръх сребърната годишнина от началото на легендарната поредица, новият проект на режисьора Джъстин Лин трябваше да оправдае доста тежки очаквания. Въпреки несигурния старт на действието и не дотам убедителния злодей (заради които лентата заема 9-ото място в класацията) филмът до голяма степен успя да ги оправдае. Всички персонажи в „Стар Трек Отвъд“ получиха своя бляскав момент, всеки един от тях преживя някакво личностно развитие и всяка една от връзките помежду им еволюира в по-малка или по-голяма степен, за да достигне до емоционално удовлетворяващ завършек. Основна отговорност за това носи Саймън Пег, който, освен в ролята на шотландския инженер Монтгомъри Скот, се изявява и в капацитета на главен сценарист. Режисьорът Джъстин Лин също не остава по-назад, като насища всеки кадър от лентата с типичния си хиперкинетичен стил и инсценира някои от най-страхотните преследвания в историята на 50-годишната поредица. По всичко личи, че дори след половин век престой по големите и малките екрани „Стар Трек“ ще продължи да „живее дълго и да просперира“.

8. ‘Batman v Superman: Dawn of Justice’/„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“

Най-дискутираният и поляризиращ филм за 2016 година бе посрещнат с повече необоснована и напълно неинформирана критика от всеки друг кинопроект, който съм отразявал някога. За прикритите силни страни на филма на Зак Снайдър може да се напише научен труд и искрено се надявам това да е предметът на магистърската ми теза, но тук ще бъда далеч по-кратък. С актьори в двете главни роли, които буквално са като изтръгнати от страниците на комикс, многопластов сюжет, съдържателен диалог и зрелищен екшън, който кулминира със знаменита първа поява на Гал Гадот в ролята на Жената Чудо… е, сами си направете сметка. „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ изправи зрители срещу критици в по-лют сблъсък отвсякога и ще остане завинаги в историята като събитие в попкултурата. В моето съзнание това събитие беше изцяло положително.

7. ‘Deadpool’/„Дедпул“

И като си говорим за събития в историята на попкултурата… „Дедпул“ разтърси стагнирания филмов жанр на комиксовата адаптация с невероятно дръзка пародия, каквато е и централният персонаж в действието спрямо останалите супергерои. Феновете на Дедпул от комиксите знаеха какво да очакват още от трейлърите на филма, но кинокритиците останаха потресени и изумени от дързостта на актьорските представяния, сценария и режисьорската визия в лентата. „Дедпул“ счупи редица финансови рекорди за филм, забранен за зрители под 16 години, и дори се отчете с две номинации за „Златен глобус“. В сърцето на успеха му стои съвършено автентичното представяне на Райън Рейнолдс в главната роля, която очевидно е бил роден да изиграе. След такъв колосален успех в критически и комерсиален аспект продължението не може да дойде достатъчно бързо.

6. ‘Fantastic Beasts and Where To Find Them’/„Фантастични животни и къде да ги намерим“

Ако някой се е съмнявал в креативния гений на Джоан Роулинг преди 2016 година, със сигурност вече трябва да е убеден. Авторката пренесе поотрасналите фенове на Хари Потър обратно в магическия си свят – първо, 22 години след победата на доброто над Лорд Волдемор в пиесата „Хари Потър и прокълнатото дете“, а след това, около 70 години преди раждането на Хари във „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Очарователен Еди Редмейн в главната роля на Нют Скамандър и набор от наистина фантастични и също толкова чаровни създания около него бяха само най-повърхностните предимства на филма. Мрачна история с участието на персонажите на Колин Фарел и Езра Милър даде на сценария смисъл, контекст и художествена дълбочина. Други поддържащи персонажи разсмиваха и затрогваха в еднаква степен, а отвореният край само ни направи по-нетърпеливи за по-нататъшни приключения по други континенти от магическия свят на Роулинг.

5. ‘Sully’/„Съли: Чудото на Хъдсън“

Новият филм на легендарния Клинт Истууд отново изследва героичен подвиг от прясната американска история, но без да се ангажира с политически позиции или да хиперболизира като в „Американски снайперист“. Също както главният герой в действието успява да приземи самолет със 155 пътници във водите на река Хъдсън, 86-годишният режисьор умело навигира в жанра на мелодрамата, поставяйки емоционални акценти на правилните места, без да звучи изтъркан или банален като също толкова именитите му колеги в „Косвена красота“. Том Ханкс неизненадващо блести в главната роля на капитан Чесли Съленбергер, подкрепян от Лора Лийни и не по-малко страхотния Арън Екхарт в поддържащ капацитет. С дължина от едва около 90 минути „Съли: Чудото на Хъдсън“ е икономичен и въздействащ филм, който се запечатва в ума, но най-вече в сърцето.

4. ‘Rogue One: A Star Wars Story’/„Rogue One: История от Междузвездни войни“

Също както седмият епизод от космическата сага, „Rogue One: История от Междузвездни войни“ си проби път в класацията ми с гръм и трясък в края на календарната година. Филмът поема повече художествени рискове от всички попълнения в поредицата от „Епизод V: Империята отвръща на удара“ насам и несравнимо обогатява с важни детайли необятната „далечна, далечна“ галактика. С напрегнато действие, дръзко изградени „сиви“ персонажи за сметка на елементарни протагонисти и антагонисти и нечуван завършек, филмът подчертава втората дума от заглавието „Междузвездни войни“, за което май никой не се замисля в днешно време и всички приемаме за даденост.

3. ‘The Jungle Book’/„Книга за джунглата“

Филмът, който напълно заслужено ще обере всички отличия за специални визуални ефекти през предстоящия сезон на наградите, направи същински фурор с престоя си по киносалоните. Причината? Съвършено автентичната визия на джунглата около Маугли, плашещо реалистичните животни, красивите пейзажи и безпогрешните вокални представяния на актьорския ансамбъл. Мечокът Бил Мъри очарова, тигърът Идрис Елба плаши, змията Скарлет Йохансон съблазнява, а гигантопитекът Кристофър Уокън прави всичко това наведнъж и разсмива в ролята на Крал Луи. Освен това лентата успява да селектира изключително точно двете най-популярни и харесвани музикални изпълнения от анимационната адаптация на „Книга за джунглата“. Ако това е било прослушването на режисьора Джон Фавро за игралната адаптация на „Цар Лъв“, която предстои след няколко години, резултатът му е просто блестящ, а всички ние сме нетърпеливи за следващия му проект.

2. ‘The Magnificent Seven’/„Великолепната седморка“

В година, в която Доналд Тръмп доказа пълната политическа импотентност на многобройните знаменитости, застанали зад Хилари Клинтън в изборния процес в Съединените щати, един филм направи по-силно изявление в защита на политическата коректност и солидарност от всички тях. Присъствието на индианец, мексиканец, афроамериканец и азиатец редом с архетипните бели персонажи в неоуестърна на Антоан Фукуа не натежа, нито подразни с прекалена натрапчивост. Напротив, реалистично пресъздаденият етнически пейзаж от Дивия Запад обогати и разнообрази несравнимо диалозите и междуличностните връзки в новата, наистина великолепна „Седморка“. Към седемте централни персонажи прибавете страхотната героиня на Хейли Бенет, безскрупулния и егоцентричен злодей на Питър Сарсгаард, история, толкова обичана и вечно актуална, че това е третият й прочит, и най-впечатляващата екшън хореография в уестърн някога. Налице е един „филм като по учебник“, който сваля шапка пред своите легендарни предшественици с елегантни препратки, но и стои категорично на собствените си крака.

Почетни споменавания: ‘Jack Reacher: Never Go Back’/„Джак Ричър: Не се връщай“, ‘The Legend of Tarzan’/„Легендата за Тарзан“, „Assassin’s Creed“

1. ‘The Nice Guys’/„Любезните пичове“

Възпълен мъж на около 50 години, който е дълбоко комплексиран от безсмисленото си ежедневие, бил е изоставен от любимата си и просто желае да стори нещо добро поне веднъж в живота си; добродушен идиот на около 30, останал вдовец след кончината на съпругата си, трагично некомпетентен в работата си като детектив, ужасен баща на младата си дъщеря и безобиден алкохолик. Представете си тези главни герои в ръцете на претенциозен, свръхартистичен, самовлюбен сноб. Представете си 3-часовата драма, по време на която ще заспите 2 пъти, инжектирана с много водка, критика към корумпираното правителство и неясни библейски препратки. А сега разтърсете глава и изтрийте тези картини от съзнанието си, защото не са реални.

Вместо това гледайте „Любезните пичове“ на гениалния Шейн Блек. Макар и ефикасно да създава и да развива тези двама многопластови главни герои, наред с редица поддържащи персонажи, сценаристът на „Смъртоносно оръжие“ и „Хищникът“ успява да ги вкара в история, която е всичко друго, но не и отегчителна. Криминалният сюжет носи със себе си нужната доза мистерия, но изобилства преди всичко с комични ситуации и забавно поднесен екшън. Ръсел Кроу и Райън Гослинг в главните роли демонстрират химия, на която биха се възхитили дори Мел Гибсън и Дани Глоувър. Да успееш да изградиш от нищото оригинални персонажи, без да ги адаптираш от друго произведение, да ги представиш на публиката в цялата им човешка сложност и все пак да разкажеш интригуваща и забавна история с лекота, без да я правиш тежка, отегчителна или недостъпна, за който и да е зрителски кръг – за мен това е върхът на седмото изкуство. „Любезните пичове“ на Шейн Блек категорично заема първото място в класацията ми за 2016 година и у мен остава надеждата, че както гледалата го публика, така и бъдещите творци в Холивуд, ще го разглеждат като еталон за стойностен комерсиален филм.

И така, на този етап сигурно сте се поуморили да четете, но аз не съм се уморил да пиша. Ето ви още няколко малки класации, които си направих в края на 2016 година, без излишни обяснения и без конкретна подредба на филмите.

3 НАЙ-ЛОШИ ФИЛМА С ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 ГОДИНА:
1. ‘Gods of Egypt’/„Боговете на Египет“
2. ‘Underworld: Blood Wars’/„Подземен свят: Кървави войни“
3. ‘The Brothers Grimsby’/„Агент полуинтелигент“

3 НАДЦЕНЕНИ ФИЛМА С ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 ГОДИНА:
1. ‘Doctor Strange’/„Доктор Стрейндж“ (90% критическо одобрение в Rotten Tomatoes)
2. ‘Captain America: Civil War’/„Първият отмъстител: Войната на героите“ (90% критическо одобрение в Rotten Tomatoes)
3. ‘Me Before You’/„Аз преди теб“ (58% критическо одобрение в Rotten Tomatoes)

3 ПОДЦЕНЕНИ ФИЛМА С ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 ГОДИНА:
1. ‘Batman v Superman: Dawn of Justice’/„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
2. ‘The Legend of Tarzan’/„Легендата за Тарзан“
3. ‘The Shallows’/„В опасни води“

Георги Петров

е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност “журналистика” в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ “По света и у нас”, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to