Музика

Свободата като музика – Woodstock‘69

01.11.2018

Война, напрежение, несигурно бъдеще. Трева, хипита, битници. Woodstock и рок. Много, много рок.

Шейсетте години на миналия век са време на противоречия, на бързи промени и на музика, която 50 години по-късно отказва да избледнее. Този текст е опит за връщане назад, когато Джанис, Джими и Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл събират повече от 400 хиляди души в една ферма близо до Ню Йорк и с музика крещят срещу духа на времето – кулминацията на едно движение и стремежа към нещо по-светло, към нещо по-обещаващо. Протест, надигнат глас и поглед напред.

В годините на Керуак, Stones и Кенеди музиката е движение, поход и революция срещу безумията на епохата, сила, която се опитва да събаря стени и така да спре разделението. Безсмислена война бушува във Виетнам, в Куба се струпват ракети, Германия е разделена, в Америка цветнокожите седят в задната част на автобуса, целият свят се тресе от шпионска треска.

Контрареволюцията назрява в САЩ от онези, които нямат никаква власт, онези разпътни пияници и напушалки с лентите по главите и индианските дрехи. Една крайност в противовес на друга. Приказки и мечти за любов, мирно съжителство и музика. Музиката, музиката. Тя застава в центъра на всичко и новата борба тръгва с нея.

През 1969-а година четирима души започват организацията на нищо и никакъв фестивал, който трудно успява да привлече големи банди и още по-трудно успява да им плати. Целта на организаторите е фестивалът да прави пари – без идеология, идеализъм и със сигурност, без да си поставя големи цели.

Тогава Woodstock не е бил Woodstock, а един от многото фестивали в Америка. Led Zeppelin отказват участие в него, защото е твърде масов и са щели да бъдат просто още една банда в големия списък. Doors също отказват в последния момент, като казват, че Woodstock е щял да бъде второкласна версия на фестивала в Монтерей. Rolling Stones, Jethro Tull,The Beatles, Simon & Garfunkel и Chicago също отказват участие. Боб Дилън се дразни, че в задния му двор се струпват хипари. Голяма част от тях после съжаляват и отчитат пропуснатата възможност като грешка.

Жадни за бягство и алтернатива хора се стичат към фестивала и в месеците, водещи към него, са продадени 186 хиляди предварителни билета. Тази цифра нараства на 400 хиляди в трите дни на Woodstock. Сериозен приход за организаторите, да, но всички знаем, че Woodstock не е това. С удоволствие бих казал тиха революция, но как да използвам определението „тиха“?

Електрическата китара набира сила, хиляди метри кабели опасват земята, звукът от усилвателите се чува чак до хоризонта, където има хора и само хора. Голи, диви и надрусани – LSD, DMT, трева, амфетамини и всякакви други хитове на химията текат в кръвта на всички. Наркотици и рок.

Пикът на свободната воля в Америка през 60-те, а вероятно и през всички последвали десетилетия оттогава.

Не мога да разделя Woodstock на съставните му части. Ненужно и скучно е. Но няма как да не ви кажа за Джими Хендрикс, който тества лимита на усилвателите със своя Стратокастър – дисторшън, фъз и мръсен, но хармоничен звук. Как да не ви кажа и за Джанис Джоплин с нейния киснат в уиски и увит в сивкав дим глас, който толкова добре улавя атмосферата на трите дни в себе си.

Или за Creedence, които излизат на сцената в 12:30 през нощта и виждат море от спящи и припаднали хора, но някъде в тъмнината Джон Фогърти вижда пламъка на една запалка и чува „Don’t worry about it, John, we’re with you!”. И през целия си сет Creedence звучат като на запис и затварят изпълнението си с десетминутна версия на Keep on Chooglin‘ – китара, барабани, транс. Всичко това в пълен мрак.

Woodstock е не просто емблема.Woodstock е символ и антисимвол, той гради и руши в един и същи момент. Woodstock е моментът, в който 400 хиляди души зачеркват войната, демагогията и капитализма. Триумф на любовта, музиката и желанието за едно свободно съществуване. Родното място на хипи движението и мястото на неговата смърт.

Контракултурата на хипарите достига пика си на Woodstock и продължава да е активна едва няколко години след това. Родена в бохемското прахосничество на битниците и подхранена от постоянния стремеж към търсене на бягство, на смисъл, на мимолетни удоволствия, любов, музика и мир, наркотици, алкохол и надежда, разбиране, събиране и съвместно съществуване.

Тази мечта бързо е удавена и потушена в идните години, къде от скинари, пънкари и пост-пънкари, къде от власт и полиция, сломена под социални норми и клишета. Хипарите са мързеливи копелета, това е повече от ясно, но съвсем лесно може да се намери оправдание за тях. Отзвукът срещу тях е пресилен.

Woodstock е революция и бунт срещу целия свят, целия обезумял, посивял свят, онзи с войната, расизма, непукизма и разделението, онзи на политиката, на капитализъм, комунизъм, консумеризъм и всичко друго, което завършва на -изъм. Децата на цветята надигат глава. И сега имаме нужда от нов Woodstock и нова музика. Или от старата.

Къде е нашият фестивал и къде е нашата борба? Едва ли от 69-а насам се е случвало подобно нещо. Може би Scorpions с техния вятър на промяната се доближават някак? Може би концертът на Metallica на Червения площад? Траш, който събаря цяла една епоха. Може би. Но Woodstock остава. Ярък пример за триумфа на свободния дух. И макар Lou Reed да не е бил от участниците на фестивала, този текст някак просто трябва да завърши с него.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра Желязкова9 въпроса с Брайън Адамс за "Под Моста"01.11.2018
Боян СимеоновОт Боро до Бороугоден27.08.2015
Под МостаИстинските истории зад големите рок парчета06.01.2015

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование