Том Харди води отвъд „Табу“

06.03.2017

„Табу“ бе един от очакваните сериали на 2017, чиито осем епизода бяха излъчени през първите два месеца от годината. Ако сте от привлечените към продукцията на BBC One и Fox Extended, има голяма вероятност това да се дължи на имената на Ридли Скот и Том Харди като продуценти. Вторият освен изпълнител на главната роля е и автор на историята, която ни отвежда в Лондон през 1814 г.

По това време след повече от десетилетие отсъствие в града като блуден син се завръща Джеймс Кезая Дилейни, чийто баща току-що е починал при неизяснени обстоятелства. Според завещанието Джеймс е пълен наследник за сметка на полусестра си Зилфа, с която изглежда, че ги свързва нещо повече от обща кръв. Освен ненавистта на своя зет, завърналият се попада и под прицела на Източноиндийската компания, която иска да разпростре влиянието си върху залива Нутка, вече законна собственост на Дилейни. Наследената от него територия заема стратегическо място, което представлява интерес и за двете страни на тогавашния военен конфликт – Великобритания и САЩ.

Сред характеристиките на сериала, които предразполагат към потапяне в епизодите, е всеобхватната мрачна атмосфера на Англия от началото на XIX век. За студенината допринася сивото пристанище и обвитото в облаци небе над стари постройки с нечистоплътни обитатели. Последните са в контраст с тези от по-високите етажи на йерархията, чиято вътрешна нечестивост обаче не се бави с излизане на повърхността. Така тъмните тонове резонират с мрака, който съпътства миналото и настоящето на почти всички герои. Между тях трудно бихме могли да различим положителни и отрицателни персонажи, като най-голяма трудност представлява именно главният герой.

За енигмата на „Табу“ може би най-голям принос има главното действащо лице пред камера и един от двигателите зад нея. Том Харди като Джеймс Дилейни стои в центъра на събитията, породени от множество конфликти. Тайнственият му образ е в основата на създадената обстановка и разгадаването му е от главните причини за поддържане на зрителския интерес. Въпросителните около персонажа са свързани най-вече с миналото, прекарано в Африка, и свръхестествените му способности. Мистиката е зададена визуално още с появата му – облечен в наметало с качулка, върху кон, а нататък се поддържа с изказванията на героите спрямо него. Репутацията на човек, от когото си струва да се боиш и пазиш, го следва навсякъде, а за Дилейни не е трудно да я поддържа.

Главният герой брутално елиминира или наранява по пътя си редица хора, пратени да сторят същото с него, и не пести човешки ресурси в начинанията си. Той е носител на достатъчно отрицателни качества и грехове, които го отдалечават от представата за борец за справедливост, мотивиран от своите идеали, или жертва на съдбата, като изключим недотам щастливото му детство. Кое обаче спечелва зрителя на негова страна? Оставяйки встрани харизмата на Том Харди, който се справя достатъчно авторитетно в ролята, Джеймс Дилейни е олицетворение на човека, изправен сам срещу света. Корпоративната алчност и държавната власт, притискащи обикновения човек под монопола си, са сред засегнатите теми, които могат спокойно да се пренесат и в 21 век.

Палтото и цилиндъра, които Дилейни носи навън, не отиват на фона на бунтарското му излъчване и груба походка, но засилват внушението за различията му с враговете, срещу които трябва да използва същите оръжия, за да надделее. В основата на повествованието е надпреварата между различните участници, чиято интрига се заплита бавно, а обратът настъпва към втората трета от сезона. Тогава имаме възможност да видим физически израз на слабостите на непоклатимия главен герой, който дотогава води предимно вътрешна борба със собствените демони. Проправен е и пътят към достоен финал, който комбинира и извежда до висша степен основни елементи като игра на котка и мишка, кръв, кал и готика.

Том Харди е безспорно внушителен в образа, вероятно конструиран според собствените предпочитания за заплашително излъчване и суровост. Макар да не изглежда, че актьорът излиза от комфортната си зона, едва ли някой има против да бъде завладян от герой, когото Харди умело владее. Това важи и за останалите му колеги, които въпреки някои недоразвити персонажи, се справят достатъчно добре с наличния материал. Женските образи, начело с Уна Чаплин като Зилфа, заключена в клетката на новия си живот, не изпъкват толкова, колкото мъжките – вероятно отражение на тогавашното общество. Запомнящ се е Джонатан Прайс като циничния председател на Източноиндийската компания, гротескният принц регент, изигран от Марк Гатис, водещият двойнствен живот Годфри – Едуард Хог, и Том Холандър в кожата на чаровно порочния химик от отбора на Дилейни.

Освен предполагаемата защита на честта и жажда за отмъщение, липсата на ясно изразен мотив при Джеймс поне през една част от времето е компенсирана от упорството и изобретателността на персонажа, който винаги е поне една стъпка пред своите врагове. Умелото използване на всички свои козове на моменти дори е съмнително предвид факта, че героят е бил далеч от цивилизацията през последните години от живота си. Но именно тази мистериозна приключенска глава от биографията му е ключът той да бъде такъв, какъвто го виждаме, и поставя неизвестното в уравнението, което предстои да бъде разрешено в бъдещите серии. Сценаристът Стивън Найт издава, че създателите имат планове за още два сезона. Няма да е изненадващо, ако броят им се увеличи, защото съдейки по героите, има още табута за прекрачване.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Отворени рани" - ужас от тишина и елегантна лудост18.07.2018

Още от Под Моста

Момчил РусевМанагуа, Виена и Пловдив: историята на група HeptagramМузика