Награди на „Под Моста“ за телевизионните сериали на 2016

09.02.2017
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Макар да не разполагаме с бюджета за златни статуетки, в следващите редове бихме желали да ти представим нашите собствени номинации за най-доброто, което открихме на малкия екран през изминалата година. Ако останеш доволен, моля, не пропускай да ни кажеш, за да имаме основание да изнудим дизайнера си да направи специален дизайн за рубриката догодина. Или поне лого.

Най-добра шапка (opening): Западен свят

Красива, макабрична режисура с леко намигване към „Викторианска готика“ и подплатена с чудесния инструментал на Рамин Джалади. Композиторът, чиято работа познаваме от „Игра на тронове“ и „Бягство от затвора“, е уловил безпогрешно меланхоличната и същевременно застрашителна атмосфера на света, изправящ човека срещу машината. Кадрите са минималистични и въздействащи и всеки от тях предразполага към разнообразно тълкуване.

Наградата връчва: Тери Крюз

Защото само появата му е достатъчна да превърне всяка реклама на Old Spice в хит. Това и гръмкият му глас, с който всяко нещо, което обяви, мигновено става поне четворно по-готино.

Най-добро въвеждане на герой: Бог (Свръхестествено)

С тъга наблюдаваме как „Свръхестествено“ удължава изкуствено и излишно живота си дълго след първоначално заплануваните пет сезона. Сюжетът все по-трудно открива вдъхновение сред световната митология, а режисьорите залагат на повтарящи се похвати, за да движат напред (или по-скоро назад) историята на братята Уинчестър. Затова бяхме изключително приятно изненадани, когато на сцената излезе Бог. Феновете отдавна спекулираха, че зад образа на Всевишния стои писателят Чък Шърли (в ролята Роб Бенедикт). В края на десети сезон на сериала теориите им най-накрая се потвърдиха. Епизодът „Не ме наричай Шърли“ ни запозна с един нетипичен и неочаквано земен Бог – баща, който е предпочел да се крие, вместо да поеме отговорност за творението си. Страхът от това човечеството да се окаже просто поредният му неуспешен „проект“ е срамно замаскиран с решението да остави хората сами да чертаят пътя си. Диалогът между него и писаря му Метатрон ни връща, макар и за кратко, философския заряд на превъзходния пети сезон. А финалните кадри, в които научаваме какво е да поемеш отговорност с цената на собственото си благоденствие, са способни да ви трогнат до сълзи.

Наградата връчва: Жокера

Защото е доказан шоумен, който оценява по достойнство доброто първо впечатление.

Най-разочароващ финал: Теория за Големия взрив

Не ни разбирайте погрешно. През изминалата година сериалът освежи хумора си, но последният епизод от девети сезон не изглеждаше особено… ами, последен. Историята остана като прерязана и то в не особено кулминационен момент. Нямаше натрупване на напрежение, шокиращо разкритие или какъвто и да е изненадващ обрат. Ако епизодът не беше 24-ти поред, повечето зрители нямаше дори да забележат, че сезонът е приключил.

Наградата връчва: Джордан Белфорд

Защото героят на ДиКаприо във „Вълкът от Уолстрийт“ ни показа нагледно какво представлява разочароващ финал в компанията на Марго Роби. Както и колко точно трябва да продължи – 11 секунди.

Най-силен финал: Игра на тронове

За втора поредна година историческата фентъзи драма на НВО ни остави жадни за още. Още с първите 10 минути от финалния епизод зрителите бяха хвърлени в шок и пламъци, докато ставаха свидетели на поредното масово убийство. Сбогувахме се с толкова много персонажи, че смъртта им не просто пренареди дъската на политическите интриги във Вестерос, а директно я преобърна на земята. В същото време на север се издига нов крал, а на юг Родената в буря най-накрая се сдоби с флотилията, която да проправи път до бащиния й трон. Хляб и зрелище в удовлетворителни количества. Изглежда, че шест сезона по-късно зимата най-накрая дойде.

Наградата връчва: Майкъл Бей

Кой друг би оценил по достойнство взривяването на Септата на Белор?

Най-епична батална сцена: Джон Сняг срещу Рамзи Болтън (Игра на тронове)

Отново втора поредна победа за „Троновете“. В продължение на цял епизод пред нас се разгърна една мащабна, свирепа и напълно неподправена битка между най-известните копелета на Севера. Сблъсъците бяха правдоподобни и същевременно динамични, удавени в пот и кръв. В същото време успяхме да се насладим и на по-бутафорни, но безсрамно зрелищни моменти. Справедливият гняв на Джон се противопостави на ехидната жестокост на Рамзи по начин, който да придаде нови измерения на характерите им. Съжаляваме единствено за твърде кратката сюжетна линия на Рикон. Кратка, права и изстреляна от лък линия.

Споменахме ли наградата Еми за най-добра режисура в драматичен сериал?

Наградата връчва: Конър Маклауд

Защото накрая трябва да остане само един. Колкото до другия – кучета го яли…

Най-добър саундтрак: Винил

Амбициозният проект на Скорсезе и Джагър си постави твърде високи цели, които доведоха до преждевременния му край. Тук няма да отделяме време на клиширания сюжет и плоското развитие на персонажите, като вместо това ще се насочим към един от положителните аспекти на сериала – саундтрака. Музиката на Стърджил Симпсън, Джулиан Казабланкас, The Meters, Иги Поп, Крис Корнел, Royal Blood и много други пречупва модерното си звучене през духа на епохата, за да създаде една достоверна и магнетична атмосфера, в която да потопи историята. Чудесен подбор, който съумява да остане верен на епохата на 70-те.

Наградата връчва: Dr. Dre

Един от малкото саундтраци, за които бихме се прежалили да се сдобием с чифт от ненужно скъпите му слушалки.

Най-добър дебютант: Западен свят

Тазгодишният ни победител е вдъхновен от едноименния филм на Майкъл Крайтън от 1973 г. Още с първите минути зрителите бяха захвърлени в свят, в който всичко е позволено – грандиозен увеселителен парк, издържан в стила на Дивия Запад. Населяващите го андроиди са изцяло на разположението на посетителите, които могат да правят с тях каквото си поискат – да разговарят, да флиртуват, да споделят приключения… Или пък да ги пребиват, изнасилват и поругават. Преживявания, които се оказват напълно осъзнати от машините, способни да изпитват страх и болка. Оттук насетне историята ни сервира цял куп тревожни въпроси, които засядат в гърлата ни. Какво е морал? Къде се тегли чертата между човешкото и нечовешкото? Каква отговорност носим за творенията на собствените ни ръце и ум? Философските дилеми са обрисувани със сцени на брутална, но откровено човешка жестокост, която заинтригува и трудно оставя зрителя безразличен.

Наградата връчва: Айзък Азимов

Нужно ли е да казваме защо?

Най-добър герой: Кралица Елизабет II (Короната)

Златен глобус и скромно признание от наше име за героинята на Клеър Фой. Актрисата с лекота разгръща елементи от живота на кралицата, за които повечето от нас не са се замисляли – загубата на обичан баща, несигурността от преждевременно наследената корона и самоналожената твърдост, с която да понесе бремето от стабилизирането на една от най-ключовите политически сили в света. Класически „герой“, чийто героизъм обаче не е лишен от човешката си ранимост.

Наградата връчва: Кралица Елизабет II

Единственият, който е достоен да почете най-дълго управлявалия монарх в историята, е самият той. Започваме да подозираме, че Нейно Величество ще надживее дори нас.

Най-добър антигерой: Чарлз Вейн (Черни платна)

Един от най-противоречивите и същевременно обичани герои от пиратската сага. В трети сезон на сериала виждаме разгръщането на пълния потенциал на Чарлз Вейн. Усещаме връзките му с миналото и силата, с която затягат сърцето му. Свидетели сме как собственото му чувство за чест често се оказва по-праведно от това на благородния британски флот. И научаваме какво значи да се жертваш, без да търсиш признание. Да не говорим за последните му думи, които бяха точно като него самия – предизвикателни и безпардонни.

Наградата връчва: Сивиръс Снейп

Защото до последно не разбрахме дали е добър или лош. Достоен антигерой, който днес е станал по-любим дори от главния герой в поредицата.

Най-добър злодей: Джим Морирати (Шерлок)

Макар да се разписа само с кратка поява в епизода „Омразната булка“ още в началото на годината, персонажът на Андрю Скот очаквано доминираше на малкия екран. Смъртта на Джим Мориарти предизвика почти толкова спекулации, колкото и тази на Джон Сняг, а продуцентите на сериала се възползваха максимално от тях, подхвърляйки на зрителите малки парченца и намигвания, с които да поддържат неяснотата около неговата съдба. Няма да крием, че отдавна дебнем за удобна възможност да връчим скромната си награда на единствения и неповторим консултиращ престъпник. Мориарти е безскрупулен, манипулативен, плашещо хитър и подправен с точната доза екстравагантност, която да подчертае уникалния подход към образа му от страна на Андрю Скот. Качества, които правят диалозите му с Шерлок едновременно естествени и хипнотично въздействащи. Поздравления за един злодей, който успя да остане непредвидим, зловещ и безумно забавен.

Наградата връчва: Елвис Пресли

Защото знае какво е усещането по-голямата част от света да смята, че си мъртъв, докато в същото време шепа отдадени фенове очакват с трепет да изскочиш иззад следващия ъгъл, за да припаднат от благоговение в краката ти.

Най-добър сценарий: Г-н Робот

Ако някой иска да научи как се изгражда сюжет, нека изгледа двата сезона на „Г-н Робот“. Великолепен диалог и зашеметяваща история, която просто не може да бъде предвидена. Вниманието към детайла не просто придава живот, но извежда сериала в собствена категория. Предвиждаме светло и продуктивно бъдеще за създателя Сам Исмаил.

Наградата връчва: Дж. Р. Р. Толкин

Говорейки за внимание към детайла, надали има по-достоен творец от многоуважавания господар на Средната земя.

https://www.youtube.com/watch?v=e6aiyOGbzFk

Най-добра операторска работа: Викинги

Красотата на скандинавските митология и природа никога не е изглеждала по-впечатляващо. Говорим за продукция, която залага на различен сюжет всеки сезон и по този начин си осигурява възможност за коренно преобразяване на начина, по който да го представи на зрителя. Добавете подходяща музика и получаваме спиращи дъха кадри, които обслужват еднакво добре интересите както на драматичните, така и на екшън сцените.

Наградата връчва: Стенли Кубрик

Всеки кадър е картина, така ли? Добре, този път сме на едно мнение.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Алексия ПетроваШести сезон на ‘Game of Thrones’ – играта продължава, по-завладяваща отвсякога26.05.2016

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино