Литература

Какво четат архитектите?

19.03.2020

Да разказваш за архитектура със страст – младежите зад кадър на архитектурните медии и какво ни препоръчват да прочетем

В днешния дигитален свят изпитваме все по-силна нужда някой да пише и говори за архитектура в онлайн пространството. Позволих си да се свържа с няколко колеги, които се грижат до нас да достигат интересните тенденции и новини от строителния свят.

Арх. Кристин Джалова, главен редактор и автор на онлайн медията STROIINFO, ни препоръчва две любими американски класики.

 „451 градуса по Фаренхайт“, Рей Бредбъри

За книгата: Името на романа идва от физическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451 °F (232,78 °C). Представя ни тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и се унищожават. Съществува обаче опозиционна група, която се е заела да спаси духовното богатство за следващите поколения.

„451 градуса по Фаренхайт“ буквално ме опърли. Даже поизгори на моменти. С цялото си същество усещаш експлозията, докато авторът борави изкусно с думите и усещанията. В тази антиутопия светът е преобърнат, ценностите са обезценени. Хората са жертви на телевизионните си стени, на липсата на комуникация, на отсъствието на въпроса „Защо?“. Героят се опълчва на изкривения свят, в който се е родил. И се оказва, че все пак има надежда за човечеството.“

„Пилето“, Уилям Уортън

За книгата: Един от запомнящите се романи за приятелството и семейството, за мечтите, но и за войната и лудостта. Историята проследява живота на две момчета – Ал и Пилето (който има само две малки желания: да отглежда канарчета и да лети). По време на Втората световна война мечтите им се превръщат в реалност…

„Пилето“ крие много теми за размисъл. Разказът за момчето-птица и момчето-чудо е много повече от разказ за психичните отклонения на един или друг. Интересни за разглеждане са слабостите на двамата приятели, в които могат да се открият някои паралели. Страхът на Ал от войната и обичта на Пилето към птиците; развитието на мускулатурата на героите, и в двата случая прилежно и целеустремено. Двата образа започват да си приличат по някакъв особен начин в края – осакатени, но отново способни да погледнат на живота като на игра.“


Арх. Георги Мърхов, автор на STROIINFO, споделя с нас неговата любима книга от детството, както и един роман, завладял мислите на много архитекти.

„Пипи дългото чорапче“, Астрид Линдгрен

За книгата: „Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана книга на шведската писателка Астрид Линдгрен, която ѝ донася огромна популярност. Линдгрен създава историята през 1941 г., докато гледа болната си седемгодишна дъщеря. Червенокосата Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче се превръща в любим герой на децата по цял свят и е от първите книжки, които подхващаме в ранните си години.

„Грабна ме, когато бях много малък, и след това я препрочитах още няколко пъти. Това, което ми харесва в нея, е детският поглед към света на възрастните. Струва ми се, че той често бива подценяван.“

„Изворът“, Айн Ранд

За книгата: „Изворът“ не е просто поредният роман, а философско произведение на един от всепризнатите мислители на XX век. Ранд ни разкрива историята на талантлив млад архитект, безкомпромисната му битка срещу общоприетите стандарти и изпепеляващата любов към прекрасна жена, която привидно се опитва да го провали. Актуален и днес, това е роман за Героя и за тези, които искат да го погубят.

„Харесва ми с това, че разказвайки историята на талантлив и авангарден архитект, всъщност разказва на читателите защо е важно човек да мисли и разсъждава самостоятелно.“

Продължава на следващата страница

1|2|3|4Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНай-популярните митологични създания и персонажи в попкултурата18.09.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаМузика по време на карантина – онлайн уроци от RockShoolОбразование