11. „Много отдавна в страната Алифбай имаше един скръбен град, най-скръбният от всички градове, тъй безнадеждно скръбен, че забрави собственото си име.” – Салман Рушди, „Харун и морето от приказки”

„Алексис Зорбас“ – уроци по живеене

12. „Началото е онова време, когато трябва да се положи най-усърдна грижа везните да са точни.” – Франк Хърбърт, „Дюн”.

13. „По пладне, когато богът на слънцето Ра легне с цялото си тяло, изтъкано от бяла светлина, върху земята на Хапи, тогава всичко, което диша – с уста, хриле или гърди – замира, смазано от тежестта на неговата любов.” – Антон Дончев, „Деветте лица на човека”

14. „За него да опожарява беше наслаждение” – Рей Бредбъри, „451 градуса по Фаренхайт”

15. „Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.” – Дъглас Адамс, „Пътеводител на галактическия стопаджия”

Ърнест Хемингуей – айсбергът на Изгубеното поколение

16.„Творец е онзи, който създава прекрасни неща.” – Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей”

17. „По онова време процесът на тъй наречената индустриална миграция беше завършил успешно и в моето село останаха на доизживяване само възрастни и престарели хора.” – Ивайло Петров, „Хайка за вълци”

18. „Под сянката на дома, под слънцето на речния бряг с ладиите, под сянката на върбовата гора, под сянката на смокиновото дърво израсна Сидхарта, красивият брамински син, младият сокол, редом с Говинда, неговия другар, брамински син.” – Херман Хесе, „Сидхарта”

Оскар Уайлд – отхвърленият гений

19. „Ето един малък факт – ти ще умреш.” – Марк Зюсак, „Крадецът на книги”

20.“Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата.” – Рей Бредбъри, „Вино от глухарчета”

21.  „Всички деца, освен едно, порастват.” – Джеймз М. Бари, „Питър Пан”

22. „ Консулът на Хегемонията седеше на балкона на абаносовия си космически кораб и свиреше „Прелюдия в до диез минор“ от Рахманинов на древно, но добре поддържано пиано „Стенуей“, докато в блатата под него скачаха и ревяха огромни зелени гущероподобни твари.” – Дан Симънс, „Хиперион”

Фантазия с дъх на хумор от сър Тери Пратчет

23. „Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов.” Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера”

24. „Всеки от времето на Александър Сергеевич насам знае, че да се навестяват възрастните роднини, е ако не отменим дълг, то поне задължение на възпитаните хора.” – Сергей Лукяненко, „Спектър”

25. „Остров Гонт, самотен планински купол, стърчащ цяла миля над терзаното от бури Североизточно море, е земя, прочута с магьосници.” – Урсула Ле Гуин, „Магьосникът от Землемория”

Най-известните котешки персонажи в литературата

Бонус! За финал предлагаме две заглавия, които може би не грабват точно с първото си изречение, но несъмнено грабват с второто.

„В дома на Стоян Глаушев влезе нов човек – Ния, младата невеста на Лазара Глаушев. Не беше тя какъв да е човек и когато влезе в новия си дом, нещо в него като че ли се промени.” – Димитър Талев, „Преспанските камбани”

„Барабас пристигна в семейството по море – написа малката Клара с изящния си почерк. Още тогава имаше навика да отбелязва по-значителните неща, а по-късно, когато онемя, записваше и по-маловажните, без да подозира, че след петдесет години тетрадките ѝ ще ми помогнат да спася миналото от забрава и да надживея собствения си ужас.” – Исабел Алиенде, „Къщата на духовете”

„Майстора и Маргарита” – сатира за нелогичния рационализъм

бел.ред: Ясно ни е, че тази класация е крайно субективна и зависи от това както обича и най-вече – какво е чел авторът. Сигурни сме, че ти няма да си съгласен и с половината първи изречения тук и затова ще се радваме да споделиш своите в коментарите! 

1|2