Музика

Вечните джаз стандарти – от Едит Пиаф до Нора Джоунс

30.09.2019

Dave Brubeck – Take Five

Take Five има толкова игрив и закачлив основен мотив, че ако някога сте го чували е просто невъзможно нещо от него да не е останало у вас. Първият запис на песента е, според мен, и най-добрият – този на Дейв Брубек и неговия квартет през 1959 г., за когото и песента е композирана оригинално от саксофониста Пол Дезмънд. Take Five се отличава с неравноделен такт от 5/4, откъдето идва и името ѝ, и отразява желанието на Брубек да компилира албум, който да се отдалечи от стандартния за джаза такт 4/4 и да експериментира с други стилове.

Брубек смята, че джазът е изгубил авантюристичните си наклонности да разбива граници и да експериментира и затова целият албум Time Out се състои от оригинали в неравноделни тактове, на които, според продуцентите, хората няма да могат да танцуват и съответно албумът няма да получи много ефирно време. На обложката на албума пък има авторска картина, отново въпреки съветите на хората от звукозаписната компания. Take Five, според барабанистът на Брубек Джо Морело, е неговият Sing, Sing, Sing – „не можеш да се отървеш от него“. И е бил прав.

Zaz – La vie en rose

Тук дилемата е сериозна, но тъй като най-вероятно голяма част от вас познават версията на Луис Армстронг искаме да се спрем на очарователната Zaz и нейната интерпретация на La vie en rose. Избираме Zaz и по още една причина – оригиналът все пак е на легендарната френска певица Едит Пиаф, а Zaz има силна връзка с нея както в творчеството си, така и в някои черти на гласа.

Песента се ражда през 1945 г. и бързо набира популярност. La vie en rose всъщност е композицията, на чиито криле името на Едит Пиаф излиза извън границите на Европа и става известно в САЩ. Издадена е като сингъл през 1947 г., прекосява океана и бързо се сдобива с много версии от американски изпълнители, сред които Бинг Кросби, Дийн Мартин и неповторимия Сачмо, за да се превърне в една от най-изпълняваните и записвани песни в историята на джаза.

И тук всичко се дължи на любовта, естествено – La vie en rose разказва за лекотата на влюбването и как след него нищо не е същото, как всичко порозовява. И така животът в розово обхваща целия свят, песента се сдобива с десетки кавъри от гласовете на изпълнители от всяко десетилетие. И всички са страхотни, но във версията на Zaz просто има нещо магично, нещо толкова леко и красиво, че не мога да не се спра точно на нея.

The Benny Goodman Orchestra – Sing, sing, sing

Sing, sing, sing оригинално е дело на Луи Прима, който създава песента през 1936 г. – няколко години след края на джаз епохата и краха на Wall Street от 1929 г.. Въпреки това песента масово се свързва с биг бенда на Бени Гудман, който ѝ придава страхотно суинг звучене една година след излизането ѝ. Неизбежно е да се спрем на версията на Краля на суинга, не само защото е най-добре позната и е един от еталоните на джаз музиката, но и защото звучи в Карнеги Хол през 1938 г. по време на, може би, най-важният концерт в историята, който изважда джаза от ъндърграунда и го превръща в музиката на цяла една епоха.

Версията на Бени Гудман започва с див суинг ритъм, а върху него се включва брас секцията с един от легендарните джаз мотиви и така не спира в продължение на почти осем минути. Оригиналната версия всъщност минава границата от осем минути и дори се налага да бъде записана двустранно на 12-инчова плоча, за да се побере. Стандартната 10-инчова плоча тогава събира едва триминутен запис на страна. Отдолу може да намерите студийната версия, но ако искате наистина да усетите ритъма на суинга ви съветвам да чуете версията на живо от албума The Benny Goodman Story.

Duke Ellington – Caravan

Помните ли Whiplash? Е, това е Caravan. Композицията, в която барабаните са един от основните инструменти, е написана и изпълнена за пръв път през 1936 г. от Дюк Елингтън. Както и с повечето други песни на Елингтън, основната движеща сила зад песента е член на бенда. В случая на Caravan това е Хуан Тисол – тромбонистът, който скицира първите десет такта, а после бендът заедно дооформя цялата композиция.

Caravan има по-екзотично звучене и в нея се срещат мотиви, характерни за латино музиката, а това привлича и широк спектър от музиканти, които създават свои версии на песента. И за да стане ясно колко точно ще трябва да опрем до числа – Caravan има повече от 350 варианта, записани за малко повече от 60 години, и това със сигурност я прави един от най-известните джаз стандарти в историята.

Джордж Гершуин – Summertime

Няма как – оставих най-сладкото за десерт. Summertime е безспорен и абсолютен шедьовър, пресъздаден и интерпретиран от стотици джаз, поп и рок музиканти в най-различни вариации. И как би могло да бъде другояче. Summertime е една от ариите на Джордж Гершуин за операта му “Порги и Бес”, която излиза през 1935 г.

В следващите години песента се превръща в един от важните джаз стандарти, който, до момента, има повече от 25 000 записа и вариации – това я прави най-записваната песен в историята. Според някои вдъхновението за нея идва от украинска приспивна песен, тъй като Гершуин е с украински произход, а според други корените на Summertime се крият в афроамериканския спиричуъл Sometimes I Feel Like a Motherless Child. За това свидетел е акордната прогресия, която много наподобява структурата на спиричуълите, но Гершуин отрича песента да има общо с тях. И тъй като Гершуин е от първопроходците в смесването на джаз и класическа музика, с излизането си песента привлича много джаз музиканти, сред които Майълс Дейвис, Ела Фицджералд, Чет Бейкър и Били Холидей. Версията на Ела и Сачмо, обаче, е тази, с която искам да затворя този текст.

А най-хубавото на джаза? Безкраен е. Необятен. И е толкова хубаво да се губиш в него.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваПет песни в плейлиста с обич към лятото15.06.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевФилмът „Ятаган“ – абсурд на реалносттаКино