Литература

Изгубените библиотеки – цензура и война за власт

17.10.2019

 Войната и книгите – за спасителната сила на словото

Сигурно има нещо в книгите, нещо, което не можем дори да си представим, за да накара една жена да остане в горящата къща; в тях непременно трябва да има нещо. Човек не остава ей така, за нищо., „451 градуса по Фаренхайт“ – Рей Бредбъри

Трябва да има нещо в книгите, за да накара група младежи да ровят из отломките на сградите, за да спасят нещичко от опустошените библиотеки. Трябва да има нещо в книгите, щом от векове едни ги пазят с цената на живота си, а други ги горят по площадите, демонстративно и мислейки, че така побеждават.

Тайната библиотека на Сирия – скритата надежда

Снимка: www.globalcitizen.org

Човешкият дух очевидно е несломим и на това навяват интервютата на Майк Томсън, репортер, отразяващ войната в Сирия за BBC. Още през 2013 г. група младежи от Дарая, предградие не много далеч от Дамаск, спасяват хиляди книги от руините на сградите. С риск за живота си пренасят оцелелите томове в сутерена на иначе разрушена постройка – добро убежище предвид военните действия и постоянните бомбени заплахи. 

Томсън месеци наред кореспондира със създателите на новата библиотека, за да разбере повече за мотивите им и за организацията им. „Тайната библиотека на Сирия“, както я нарича репортерът, бързо се превръща в любимо място на много хора. И как иначе – когато ежедневието изведнъж се преобръща, бягство от реалността намират единствено в изписаните редове.

Точното местоположение на библиотеката остава тайна, за да не се превърне в обект на нападение. Когато всичко е унищожено, импровизираните литературни клубове и обмяната на опит, скрити под земята са последната спасителна сламка.

Тези книжни убежища съвсем не са нещо ново под слънцето.

Сякаш от възникването на цивилизацията едни се опитват да събират и опазват томовете на човешката мисъл, а други – най-вече с политически или религиозни цели, им отнемат източниците на мъдрост. Със смяната на всеки режим, черният литературен списък неизбежно се променя.

Населението на Сирия все още има възможност да чете произведения от цял свят. А може би имат късмет, че в днешно време всички подценяват значението на книгите. Не винаги войната е била толкова „добронамерена“ към томовете по рафтовете. Историята помни хиляди случаи, в които първата цел на управниците е да изкоренят изворите на знание от хората. Нека си припомним някои от най-масовите посегателства върху литературното наследство  и да се надяваме те да не се повтарят никога.

Далечният Китай и изкореняването на философията

По време на Династията Цин през 212 г. пр.Хр. първият император на Китай Цин Шъхуан организира унищожаване на писанията и избиване на философите, които не принадлежат към официално подкрепяната по онова време философска школа. Звучи ли ви познато? При династията Хан привържениците на Конфуций възстановяват влиянието си и говорят за посегателствата на Цин Шъхуан като за най-голямото престъпление в историята.

Всъщност действията на императора имат и друга страна — те са част от процеса на стандартизация на писмеността и образованието и позволяват на Китай да поддържа единен културен облик през вековете. Но все пак никое насилие не би могло да се оправдае.

Испанската инквизиция и религиозната цензура

Около седемнадесет века по-късно инквизиторът Томас де Торквемада организира изгарянето на нехристиянската литература в Испания, по-специално еврейският религиозен сборник Талмуда. След отвоюването през 1492 г. на Гранада от маврите инквизиторите не прощават и на арабските книги.

Унищожената Национална библиотека в Сараево

Мадраса е едно от религиозните училища в Гранада, което функционира като университет до края на 1499 г. Въстание на мюсюлманите в района на Алпуджаррас проправя пътя на главния инквизитор на монарсите Изабела и Фердинанд да се намеси в епархията на Талавера. Обект на нападение става именно университетът, съдържанието на чиято библиотека е пренесено на площада и изгорено пред всички. След като е ограбена и затворена, сградата е определена от Фердинанд II за новото кметство.

Тук трябва да споменем, че горенето на книги е било също толкова масова практика на Светата инквизиция, колкото и това на хора, обвинени във вещерство, магии, най-обикновено познание за света и какво ли още не. За някои книги се е смятало, че съдържат забранени или нередни знания и, за съжаление, те отиват на кладата, а голяма част оригинални ръкописи са изгубени завинаги.

Реформацията в Англия и съдбата монашеските библиотеки

Съвсем малко по-късно през XVI в. Хенри VIII се провъзгласява за глава на английската църква и коренно променя религиозния живот на Острова. Наред с разрушаването на манастирите, някои на стотици години, унищожаването на монашеските библиотеки е може би най-голямата културна загуба, причинена от английската реформация.

Уорчестърската катедрала притежавала шестотин книги, от които само шест са оцелели непокътнати до наши дни. В абатството на Августинските братя в Йорк библиотека с шестотин четиридесет и шест тома е унищожена, оставяйки само три оцелели екземпляра. Особени загуби понася музиката – ръкописни книги с църковна произведения са изгорени, а нито една от тях не е била отпечатана до този момент.

XX век и новите идеологии

Прескачаме няколко столетия и се пренасяме в периода на Втората световна война. Тогава, а и преди нея, нацистите унищожават книги масово, а причините са разнообразни – написани са от евреи, религиозни са, прекалено либерални са, пропагандират социализъм или комунизъм и какво ли още не. Книгите на Карл Маркс са сред първите, станали жертва на кладата. Дори невинните за нас произведения на Ерих Кестнер не са добре дошли в нацистка Германия.

Ако си мислите, че противниците на Германия са по-малко виновни в отнемането на знания, то много грешите. През XX век е достигната кулминацията в унищожението на т.нар. еретична литература, а именно на книгите с най-големи достижения на човешката мисъл, а наложената цензура се разпростира из страните от тогавашния Съветски блок.

Съветският съюз и другите социалистически държави практикуват претопяване и цензуриране на книги, които се смятат за отклоняващи се от идеологията на социализма и комунизма. Проблеми в СССР са имали Михаил Булгаков, братята Стругацки и много други автори, чието творчество е гледано под лупа и често рецензирано преди издаване (или просто забранявано). А дори и на наша земя примерът с пренаписването на „Тютюн“ на Димитър Димов е очевиден.

С всеки нов политически режим сякаш се налага и нова цензура. Книгите трябва да се вкарат в калъп, за да не отклоняват мислите на хората в „грешна“ посока. Само че винаги е имало единици, които са се противопоставяли. Скривали са по някой и друг „забранен“ ръкопис, пазели са тайни библиотеки, за да имаме ние днес целия този литературен фонд. Колелото се завърта и отново идва време, в което хората се борят за правото си да четат. Когато всичко изглежда сиво и тъжно, а домовете са в руини, последна надежда за един по-добър свят може да е само тайната библиотека под града…

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваОктомври, есента и техните книги29.09.2019

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE