Ксавие Долан – младият талант на европейското кино

Често го наричат “детето-чудо”, “режисьорът-вундеркинд” и “ужасното дете на европейското кино”.

Неоспоримият талант за правене на филми на Ксавие Долан сякаш винаги върви ръка за ръка с неговата младост. Веднъж докоснали се до някой от филмите на квебекския режисьор, разбираме, че си имаме работа с творец в най-истинския смисъл на думата, човек, който излива тонове чувства чрез кадъра, който си е най-добър приятел с киното. Неописуемо изживяване е да се потопиш в света, изграден от Ксавие Долан на екрана – свят от цветове, наситени до болка емоции и стопляща красота. Може би не всеки би се чувствал удобно в този свят, но със сигурност ще излезе от него с глава, пълна с мисли. За своя до момента кратък, но доста успешен опит в правенето на филми младият Долан вече е успял да усвои най-важното за един режисьор – да вълнува.

Може и да има подходяща възраст, в която да знаеш как да разкажеш дадена история, но няма подходяща възраст, в която трябва да започнеш да разказваш истории.”

Роден e на 20 март, 1989 г. в Монреал, Квебек, Канада в семейството на учителката Женевиев Долан и актьора Мануел Тадрос. Като дете Ксавие непрекъснато танцува, пее и се преоблича в различни дрехи, които намира из къщата. Семейството му забелязва това и скоро детето започва да участва в телевизионни реклами. Първият му допир с киното е зад камерата – в няколко пълнометражни филма. От 2000 г. започва да озвучава и филми на специфичния френски език, говорен в провинция Квебек.

Ксавие Долан е пленен от магията на киното и решава, че иска да бъде част от нея, но да бъде творческата мисъл, която стои зад създаването на филма – от първоначалната идея до сядането на режисьорския стол и работата с актьорите. В съзнанието на младежа започват да се зараждат идеи, истории, които иска да разкаже, емоции, които иска да предаде. В един момент идеите започват да се преобразяват в реалност и детето-актьор тръгва по своя път към превръщането си в зрял и интелигентен творец със собствен уникален филмов почерк и в един от най-успешните и обещаващи млади режисьори в света.

Осъзнах, че без емоция във филма няма действие”

Любопитни факти за Ксавие Долан:

1. Той е най-младият режисьор, печелил награда от Фестивала в Кан.

2. Режисирал е клипа към песента на Адел ‘Hello’.

3. Озвучава Рон Уизли на квебекски френски във всички 8 части на “Хари Потър“.

4. Сцената от “Аз убих майка си”, в която съучениците пребиват Юберт, е вдъхновена от истинска случка в живота на Ксавие Долан.

5. Два негови филма са били канадското предложение за Оскар за чуждоезичен филм.

Режисьорския си дебют прави през 2009 г. с филма “Аз убих майка си”. Тогава Долан е едва на 20 години, а самият сценарий за лентата той започва да пише на 17. За филма казва, че е полу-автобиографичен. “Аз убих майка си” проследява турболентните отношения, които 16-годишния Юберт (изигран от самия Долан) има със своята майка (Ани Довал). Юберт се бори с бремето на сексуалността си и присъствието на майка си в живота му.

Ксавие Долан има навика да разкрива сложни разнополюсни отношения като любов и омраза и тяхното реализиране във връзката между двама човека – най-често майка и син. “Аз убих майка си” започва традицията във филмите на Долан – съсредоточаването в темата за семейството като утеха и тежест, за различния човек, за любовта на майката. Всичко това Долан предава с необяснима за възрастта си емоционална интелигентност и усет за кадъра. За правенето на подобни филми може би се очаква известна емоционална зрялост, но филмът на едно момче на 20 г. успява да изуми критиците. “Аз убих майка си” печели три награди от Фестивалът в Кан, а младият режисьор получава близо десетминутни овации на крака.

Когато хората казват, че нещо е ‘странно’, просто не са достатъчно интелигентни, за да разберат, че то е различно. Или да го оценят. Или не се осмеляват да признаят, че не го харесват.”

През 2010 г. Ксавие Долан отправя погледа си в друга тема с филма “Въображаемите любовници” – илюзиите на романтичната любов и страничните ефекти на това състояние. Франсис (Ксавие Долан) и Мари (Мониа Чокри) споделят дълбоко и сякаш неразрушимо приятелство, но отношенията им са на път да се сринат, когато и двамата се влюбват в едно и също момче – Николас (Нийлс Шнайдер).

В условията на съперничество, всичко друго освен жадуваното внимание е без значение и приятелството отстъпва на съперничеството и напрежението. Но съперничеството е ненужно, защото обектът на желанията цели единствено да манипулира и да се забавлява с вниманието, което получава от Франсис и Мари. “Въображаемите любовници” сякаш затвърждава навика на Долан да играе в собствените си филми. Той е човек, напълно потопен във всеки момент от създаването на един филм – сценарий, режисура, декори, костюми, игра. Жаден да попие всичко, което може от киното, той създава свой “почерк” – забавени кадри, специално внимание към саундтрака, близък план на лицата, кадри с наситени цветове.

“И все пак Лорънс” от 2012 година отново открехва вратата на темата за различните, която винаги е била любима и лична за Долан. Действието на филма се развива в период от 10 години и проследява историята на неосъществимата любов между жена и мъж, който иска да бъде жена. Понякога най-силната любов е тази, която не може да бъде осъществена и точно това цели да покаже Ксавие Долан с тази своя лента като отново майсторски разкрива и преплита чувства между хората, които никога на са еднополюсни, напротив – те са сложни, изгарящи, разтърсващи. Хората във филмите на Долан са си същевременно най-добри приятели и най-големи врагове.

Харесвам всичко, свързано с хората. Винаги съм обичал да ги наблюдавам.”

Следващият филм от филмографията на Долан е адаптация на пиеса – “Том във фермата”. Това е първото адаптирано филмово произведение на режисьора и той пише сценария заедно с автора на “Том във фермата”. Главният герой е Том -млад мъж, който отива на погребението на любовника си Гийом в отдалечена ферма. Никой от семейството на Гийом не знае кой е Том и какво прави там. Единствено Франсис – братът на починалия, знае за неговото минало. Франсис въвлича Том в лъжа, която насочва оставането на главния герой във фермата към неочаквана посока. Филмът получава смесени оценки, но критиците долавят способността на Долан да работи и в други жанрове, както и някои оттенъци от режисьорското влияние на Хичкок. Макар и да се хвърля в непознати води, в „Том във фермата“ Долан играе успешно с изразните средства на жанра и усещането за напрежение и тревожност.

„Мамо“ от 2014 година по думите на самия Ксавие Долан е филмът, в който той започва да се възприема като по-зрял режисьор. Това забелязва и публиката. Долан самокритично и честно отбелязва някои свои недостатъци в първите си крачки в кинорежисурата, но с „Мамо“ детето-чудо на европейското кино окончателно се трансформира в опитен млад режисьор, който със сигурност има огромно бъдеще в кариерата си. Лентата отново подхваща типичната за Долан тема за връзката между майка и син, като я насища с нови значения. Героите на Долан може да си приличат, но никога не са еднакви.

Една тема и идея при него може да бъде развита в безбройните си варианти, оттенъци и посоки, които винаги водят до нещо ново, вълнуващо и съкровено. Майката тук отново е изиграна брилянтно от Ани Дорвал, а в ролята на буйния й син застава Антоан-Оливие Пилон. Даян Депре се опитва да изгради наново разбития си на парчета живот, след като проблемният и син Стиви отново заживява с нея след престоя си в изправително училище. Майката е принудена да се справя едновременно с липсата на работа и психическото заболяване на сина си – синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Поведението на Стиви е смесица от болезнена отдаденост на любовта си към майка му и опасна избухливост, готова да изригне във всеки един момент. Даян и Стиви се карат, обиждат, нападат, но преди всичко се обичат. Решението, което Даян взима в края на филма също е продиктувано от любов.

Публиката нерядко търси връзката между филмите на Долан и неговия личен живот, тъй като той очевидно изпитва голям творчески интерес към обтегнатите отношения между син и майка и изобщо дисфункцията в едно семейство. Режисьорът винаги е казвал, че в момента е в прекрасни отношения със семейството си. Въпреки това, той черпи вдъхновение от своите мисли и преживявания и ролята на майка му в неговия живот. В интервю режисьорът споменава, че е направил „Аз убих майка си“, за да я накаже, а „Мамо“, за да изкупи вината си.

„Това е само краят на света“ е последният филм, роден от режисьорския талант на Ксавие Долан. Това е още една адаптация по едноименна пиеса. В лентата си партнират Гаспар Юлиел, Леа Сейду, Венсан Касел, Марион Котийар и Натали Бай. Историята на представя Луис (Гаспар Юлиел) – успешен млад писател, който след 12-годишно отсъствие се завръща в родното си място, за да се види със семейството си, но поводът не е никак весел. Луис умира и трябва да съобщи това на най-близките си. При пристигането обаче разбираме, че това не е типичното семейство и че това, което е счупено трудно може да бъде залепено и че семейният уют е само недостижима мечта. Долан отново не се проваля в това да създаде дълбоко вълнуващ филм, който на моменти ще ни накара да въздъхнем пред красотата на прекрасно режисираните кадри и магично-меланхолична атмосфера, но и който ще постави буца в гърлото ни. Една от най-силните реплики в „Това е само краят на света“ е изречена от майката – „Не те разбирам, но те обичам“. Това е разликата между семейството и останалия свят .

Последният филм, по който Ксавие Долан работи в момента ще бъде и първият му англоезичен филм – „Смъртта и животът на Джон Ф. Донован“. В главната роля ще бъде Кит Харингтън, познат ни от сериала „Игра на тронове“, а до него се нареждат и имената на Джесика Частейн, Сюзан Сарандън, Натали Портман, Кати Бейтс и дори Адел. Долан като че ли започва леко да излиза от рамката на независимото кино и би било интересно да го видим в тази светлина. Кит Харингтън играе Джон – млад актьор, който започва да води кореспонденция с начинаещ актьор от Англия, което води до пагубни последици.

За идеята около филма Долан казва „Винаги съм искал да разкажа история за липсата на толерантност в Холивуд и как от там винаги се опитват да разкарат различните. Добрият киноразказ трябва да е прецизен.“ Очакваме с нетърпение да видим звездния състав на „Смъртта и живота на Джон Ф. Донован“ в действие и да се потопим дълбоко в гениалната филмова дейтвителност на Ксавие Долан. Той, в момента на 27 години, изглежда е направил само първите крачки от дългото си пътешествие в киното.

Алексия Петрова
е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to