Кино

Петте най-добри български ленти на 21 век

01.11.2018

„Потъването на Созопол“, 2014, режисьор Костадин Бонев

В „Потъването на Созопол“ Созопол не потъва, а се разпада. Парче по парче, душа по душа, нерв по нерв нещо се случва в онези хора, които го познават извън слънчевите му месеци, в студените му води и студените тела в тях. Разпада се, за да може да се роди нов, пречистен, опростен – най-вече от себе си, от вината си.

Помагат му 10 бутилки водка, приятели и един червен мираж. Костадин Бонев прави много добро кино и решението на дилемата дали „Потъването на Созопол“ или „Подгряване на вчерашния обед“ да попадне тук беше трудно, но струва ми се – оправдано.

Не съм сигурна, че разбирам този филм правилно, но има ли правилно изобщо е друг въпрос. Харесва ми как лентата не ни казва всичко, оставя ни да видим кадри, които не съществуват никъде другаде извън нашите глави. Харесва ми как представя Созопол мъглив през юни, харесва ми как едни хора наистина съществуват на екрана като хора, а не като персонажи. Харесва ми как „Потъването на Созопол“ ни потапя в себе си и и ни кара да се замислим дали не е време да хванем влака до Бургас и (за да сме модерни) автобуса до Созопол. И да вземем 10 бутилки водка, пък смокини ще намерим там.

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син“, 2015, режисьор Иглика Трифонова

Вече съм ви казвала, че това е един от най-добрите филми за силен плач. Не, че е хубаво да плачем силно, още повече предвид темата, която филмът засяга, но просто е такъв. „Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син“ е точната комбинация между институционалната откъснатост, кариерните амбиции и човешка драма.

И освен точната комбинация между тях, лентата е още мястото, където представителите им се срещат, за да разменят характеристики помежду си и да създадат една голяма картина на всеобщ печал, разкаяние и убийство на надеждата.

Винаги, когато гледам или чета нещо, което ми разказва за югославската драма от гражданските войни, едно голямо прискърбие остава в мен. Не защото твърдя, че ги разбирам, не защото твърдя, че зная много за тях, а защото драмата им е прекалено голяма, прекалено близка географски, прекалено необяснима.

„Прокурорът, защитникът, бащата неговия син“ ме разби след първото гледане. Абсолютно гениална лента, която ни пречи да дишаме, задавя ни, провокира ни, потапя ни в трагедия, кара ни да изпитаме жестокост, тъга, съпричастност, уплаха. Прави го с погледа си върху общата и личната трагедия, с невероятната игра на актьорите, с картините от действителността, с кавала на Теодосий Спасов.

„Асансьор за пациенти“, 2017, режисьор Иглика Трифонова

„Дай си простора на една огромна надежда“, това ни казва „Асансьор за пациенти“. Колко голям е просторът и каква е надеждата обаче крие. Както крие и какво се случва в многото си откъснати моменти и започнати и недовършени сюжетни линии, които просто ни карат да мислим, че гледаме парче от реалността. А може и наистина да е така.

„Асансьор за пациенти“ е филм за душата, за пукнатините в нея, за откъсването от света, за тайните на собствената ни психика. Понякога, когато го гледам си мисля, че не е режисиран – толкова истински ми се струва светът на героите му и простите им, но силни взаимоотношения. А онези красиви съзнателно откъснати от цялото и съзнателно монолози разкриват не само същината на героите, но и нашата собствена човешка нужда да бъдем чути, да бъдем оценени, да бъдем бъдещи.

Отказах в началото, но ще приключа с оправданието, че никак не е изчерпателен този списък. Гордо споменаване заслужават още поне „9 минути и 18 секунди“, „Урок“, „Посоки“, „3/4“. Чак на финала осъзнах, че всички ленти в този списък клонят към драмата. Едва ли е случайно – определено предпочитам този жанр. Не знам още дали е случайно, че точно те ми се струват по-искрени, по-истински, по-близки. Реалност – май това му трябва на новото българско кино. Или пък много умно написана история. Всичко друго се забравя веднага след излизане от киносалона.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКиномания 2018: "Далеч от брега" и в мрежите на кръстопътя21.11.2018

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика