„Големите малки лъжи“, в които (не)волно живеем

01.03.2017

Всички знаем, че когато на едно място са събрани много жени, ситуацията няма как да остане наред за дълго. В случая на сериала „Големите малки лъжи“ (‘Big Little Lies’) това правило изглежда, че важи с обратен знак. Не за героините, разбира се, а що се отнася до крайния резултат, в който са замесени неслучайни дами като Рийз Уидърспуун, Никол Кидман, Лора Дърн и колежките им от новото поколение Шейлийн Уудли и Зоуи Кравитц.

Продукцията на HBO е базирана на едноименния бестселър, написан от австралийката Лиан Мориарти, а историята оживява под режисурата на Жан-Марк Вале. С канадеца относно проекта се свързва Рийз Уидърспуун, с която двамата работят преди това по „Моето приключение в дивото“, донесъл на актрисата номинация за „Оскар“ през 2015 г. Тя заедно с Никол Кидман е и продуцент на сериала, като за свой основен стимул Уидърспуун посочва липсата на достатъчно филмови истории, които да покажат живота на съвременните жени в неговата сложност и разнообразие.

https://www.youtube.com/watch?v=nS0UsecjHx8

Минисериалът действително се фокусира върху няколко ярки героини, но това не бива да е причина за пращането му в категория „само за жени“. Гледането от страна на противоположния пол няма да доведе до недоволства, свързани с изобразяването на мъжките персонажи, както „Момичето от влака“ например. Тук героите притежават по-разнообразни характеристики и функции. Сравненията с „Отчаяни съпруги“ са логични предвид сюжета, но тук е подходено с повече реализъм и драма, а хуморът присъства индиректно. Той е не толкова в ситуациите, а се прокрадва в диалога и е също резултат от начина, по който актрисите третират образите си.

Това се забелязва най-вече при Маделайн МакКензи, която позволява на Рийз Уидърспуун в ролята достатъчно изразителност, за да я направи допълнително най-забавната и фино безпардонна героиня. Тя е стилна, приказлива, енергична, но тъкмо когато почти сме й поставили етикет заради прекалената й грижовност и намеса в живота на останалите, разбираме, че по този начин се опитва да компенсира собствена липса. Още първият епизод ни дава възможност да надникнем зад уверената й персона, където присъстват опасения и тъга, характерни за всяка майка, чиито деца растат. Отвиването на пластовете важи и за останалите героини.

Селест, изиграна от Никол Кидман, впечатлява отстрани не само с красота и изящество, но и със също толкова прелестно семейство – близнаци и по-млад от нея съпруг в тялото на Александър Скарсгард. Първичността в отношенията им едновременно крепи тяхната връзка, но и я заплашва. Подобни проблеми не изпитва младата самотна майка Джейн (Шейлийн Уудли), която е отскоро в града, но изглежда, че има и по-мрачна причина за преместването си освен първата учебна година на нейния син Зиги. Когато детето е набедено, че посяга на своя съученичка, амбициозната майка на момичето (Лора Дърн) застава в основата на породилия се конфликт. Налице е съперничество на различни нива – работещи майки и домакини, бивши и настоящи съпруги, по-млади и по-зрели дами. Ефектът за зрителя обаче не се крие в удоволствието от гледане на женска война, а в затруднението за заемане на нечия позиция, тъй като, погледнато отблизо, всяка от тях е правилна.

Историята започва с пристигането на полиция във вечерта на благотворително празненство, организирано от частното училище в Монтерей. Извършено е убийство, но освен че тепърва се разследва кой е виновникът, жертвата също остава скрита за зрителя. Оттук нататък историята се фокусира върху случилото се преди събитието, а кратките моменти на настоящето представляват откъси от разпити на познати на петте главни героини. От мненията, които са повече спекулации и клюки, отколкото показания, разбираме за лицемерието в местната общност – не само в отношенията между неговите членове, но и в техния фалшив имидж.

Местожителството на героите е очевиден контрапункт на случващото се около тях. Градчето Монтерей в Северна Калифорния е разположено на тихоокеанския бряг и се доближава до представата за райско място. Като алтернатива на близкия Сан Франциско в него човек би могъл да живее и отгледа децата си в спокойствие. Оказва се обаче, че героите не само не могат да оставят тревогите пред входните си врати, а проблемите ескалират след отварянето им. Природата дава възможност още за метафори и използване на тъжно красивия режисьорски почерк, срещан последно в „Разрушение“. Той си проличава още от шапката на сериала и други сцени и монтажи, към които е подходено с поетичност. За това допринася и добре подбраната музика – от Пи Джей Харви през Чарлз Брадли до Лиън Бриджис.

Въпреки нотките на социална сатира, „Големите малки лъжи“ подхожда най-вече с разбиране към своите герои. Завесата на техния живот се повдига бавно и вълнуващо, за което помагат и силните актьорски изпълнения, увеличаващи въздействието на правдоподобния сценарий. От видяното до момента изглежда, че общо седемте епизода дават възможност да надникнем в живота на онези жени и семейства, които познаваме или разминаваме на улицата, мислейки си, че животът им е също толкова добър, колкото те изглеждат. В този смисъл „Големите малки лъжи“ си играе със стереотипи, опровергавайки ги чрез задълбаване в техните привидни носители. Така сериалът се опитва да ни постави в обувките на един друг и носи важно послание в модерното общество, където става по-лесно както да внушим, така и да възприемем нещата на повърхността. Кърт Вонегът е казал: „Оценявай малките неща в живота, защото един ден ще погледнеш назад и осъзнаеш, че те са били големите неща“. За съжаление, същото важи и за лъжите.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Десет години, откакто Breaking Bad промени възприятието ни за сериали06.08.2018

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от май, които трябва да слушатеМузика