Ако в края на 2016 година не знаете, че върху киноадаптациите на видеоигри тегне нещо като проклятие, значи просто не гледате много филми. Опитите са били толкова много и с участието на толкова различни хора – от Антихриста на седмото изкуство Уве Бол до носители на „Оскар“ като Анджелина Джоли. И въпреки това краят на 2016 година настъпва без нито една филмова адаптация на видеоигра да е получила преобладаващо одобрение от критиката.

„Assassin’s Creed“ очевидно не прави изключение. Но фактът, че сте решили да се зачетете в този текст, означава, ако не друго, че търсите допълнително мнение относно лентата и няма да имате нищо против, ако то се различава от мнозинството. Или поне се надявам, че е така. Защото аз всъщност харесах „Assassin’s Creed“.

Това е типичен комерсиален филм – „пуканков“, ако трябва да използвам езика на снобите – който взима елементи от жанровете на екшъна, научната фантастика и фентъзито. Ако премахнем всички фантастични елементи и подсюжетни линии от действието, то се свежда до класическата концепция в стила на Индиана Джоунс – човек търси някакъв мистичен артафакт, за да не позволи на организация със злокобни намерения да го използва. Четирите филма на Стивън Спилбърг с Харисън Форд са доказали, че дори около толкова простичка формула могат да се направят страхотни, дори легендарни филми. „Assassin’s Creed” обаче прибавя предостатъчно иновативни елементи, които да придадат идентичност на лентата.

На пръв поглед филмът на режисьора Джъстин Кърцъл почти изцяло се базира на научнофантастични идеи. Машината „Анимус“ позволява на героя на Майкъл Фабендър – Калъм Линч – да съпреживее спомените на своя праотец Агилар Де Нера от 15-ти век. Именно това е новото в иначе старата концепция за търсене на могъщ артефакт от миналото. Но истината е, че настоящите симулатори на виртуална реалност са толкова близо до художествено изобразеното преживяване в „Анимус“, че дизайнът на машината във филма е променен именно според спецификациите на въпросните уреди от нашата действителност. В поредицата игри „Assassin’s Creed“ „Анимус“ обикновено е просто маса или стол, към която героят е завързан по време на имагинерните си пътувания във времето. Във филма машината е огромна метална ръка, която се движи според движенията, която човекът в хватката й извършва, докато повтаря действията на своя праотец в миналото (което на екрана се възпроизвежда като чудесна визуална препратка към „Матрицата“). През 2016 година човечеството е наясно, че пренасяне във виртуална реалност на завързан и неподвижен човек ще доведе до трайни психически травми – ето колко близо всъщност е уж фантастичното действие на „Assassin’s Creed“ до действителността в 21-ви век.

Това, разбира се, не означава, че липсват елементи на художествена измислица и мистика. Артефактът, който героят на Фасбендър търси чрез своя праотец в Испания през 15-ти век, дава на своя притежател контрол над свободната воля в глобален мащаб. Злокобната групировка, която го търси през 15-ти, а и през 21-ви век с цел световна доминация, са рицарите тамплиери, водени от персонажа на носителя на „Оскар“ Джереми Айрънс. Тук идва логичното обяснение за негативните отзиви от повечето американски критици. Някои от тях дори не са скрили възмущението си от факта, че в една история на големия екран християните могат да бъдат окачествени като „лошите“, а мюсюлманите – като „добрите“. Ако в Америка подобно очевадно тесногръдие от религиозен характер мога да си обясня лесно, то в България се надявам (вероятно напразно), че филмите се гледат и оценяват по друг начин.

Но нито една приключенска история не е по-добра от главния си герой! Тук той се изпълнява от Майкъл Фасбендър и е един от по-противоречивите и любопитни елементи от филма. Срещаме се с Калъм Линч, когато той е в състояние на абсолютна безпътица в своя живот и всъщност е получил смъртна присъда за предумишлено убийство – това ни издава още първия трейлър за лентата. В хода на сюжетното действие зрителят се запознава със семейната история на Линч редом със самия герой. Аз самият не обърнах достатъчно внимание на това, докато гледах самия филм, тъй като вероятно бях заслепен и увлечен от феноменалните екшън сцени и фантастичните каскади. Но аудиторията в „Assassin’s Creed“ на практика става пряк свидетел на прераждането на един мъж, който на възраст около 30 за първи път открива предопределеност в съдбата си, смисъл в живота си, място в родословното си дърво и мисия за бъдещето си. А ако в това няма поне малко драматична стойност, не знам в какво има изобщо.

Фасбендър пресъздава своеобразното пътуване на своя герой в съвършено типичен стил, с нужната доза гръмки моменти на лудост и постоянно енигматично излъчване. Паралелно с него до реализацията на своята собствена принадлежност достига героинята на Марион Котияр. Персонажът безспорно е написан като за актриса, която е далеч от нивото на носителката на „Оскар“, и не е разгледан достатъчно дълбоко, но все пак претърпява някаква метаморфоза, която в крайна сметка осмисля честото й присъствие на екрана редом с главния герой.

Иновативни елементи около класически сюжет, страхотни актьори, главен герой в развитие – какво липсва на „Assassin’s Creed“? А, да. Каскадите. Е, тук поне две мнения няма. Филмът представя редица екшън сцени с изключително темпо, спираща дъха хореография и чудесно ниво на реализъм. За последното очевидно са отговорни страхотните каскадьори, работили по проекта, които са изпълнили почти всичко – включително скок от 120-метрова ренесансова сграда – на практика и без помощта на компютърно генерирани изображения (CGI). Конни преследвания, надбягвания по улиците, схватки с всевъзможни хладни оръжия – „Assassin’s Creed“ предоставя всичко, което рекламира в трейлърите си, и то на впечатляващото равнище, което обещава.

Не изпитвам нужда да представям повече аргументи в защита на филма на Джъстин Кърцъл. Ще споделя още само как негативните отзиви от различни критици, които не спират да ме изумяват с високомерната си неинформираност, буквално си противоречат един на друг. Докато едни се оплакват, че филмът няма ясно обяснен сюжет, други се жалват, че експозицията била прекалено подробна. Според първите екшънът бил твърде много, а според другите сцените от настоящето били излишни. Самият факт, че за „Assassin’s Creed“ има толкова поляризиращи мнения, говори достатъчно красноречиво, че лентата си струва да бъде видяна на големия екран. Филмът е десет пъти по-оригинален и най-вече по-дързък от всичко, което „Marvel“ са представили в супергеройските си филми от април 2014-а година насам. Дали ще се уверите и лично в това, решете сами.

„Assassin’s Creed“ тръгва по кината в България от 30 декември 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.