Образование

QA върху общите заблуди и притеснения за дигиталното образование

30.11.2018

Дигиталното образование vs. старомодните родители

Ще започна с една мини история, която нарекох „Еволюция на дъската“:

Когато започнах училище в класната ми стая имаше черна дъска. Пишехме с тебешири. Когато бях 7 клас сложиха бели дъски във всички стаи. Пишехме с маркери. Беше толкова по-удобно. Карахме се кой да трие дъската. Когато бях 12 клас в някои кабинети, сложиха интерактивни дъски. Пишехме със специални химикалки. Всички бяхме във възторг какво може това чудо. Три правилно зададени страни и триъгълникът сам се чертаеше. Заобичах математиката.

Това е нагледен пример как действа дигитализацията на образованието. Нищо страшно или опасно. Родителите обаче погрешно възприемат понятието „дигитално образование“. Те си представят как учителите ще раздадат по един таблет на децата и ще им кажат сами да си търсят информацията. Поне моите родители така смятаха.

Възрастните разбираемо са загрижени за бъдещето на  децата си и много от тези притеснения се въртят около технологиите. В края на краищата непрекъснато ни се казва, че много от днешните работни места ще бъдат напълно излишни заради замяната на работната ръка от технологиите, а и че следващото поколение ще вършат работа, която родителите им дори не могат да си представят.

Според статия на Forbes обаче не технологиите са тези, които застрашават бъдещето на децата, а именно притесненията на техните родители. Тъй като децата се стремят да се възползват от възможностите за кариера в областта на технологиите, родителите им устремно се опитват да ги откажат, защото се страхуват за безопасността на детето си в онлайн пространството и за несигурността на тази сфера.

Тази задънена улица може да доведе до големи проблеми за някои от най-големите световни икономики, тъй като те не успяват да подготвят младите хора с уменията, от които ще се нуждаят. Голяма част от родителите са консервативно настроени. За тях класната стая е зала с черна дъска и много чинове. За съвременните деца обаче това не представлява интерес на фона на всички технологии, които притежават. Те са деца на Интернет поколението, имат нужда от иновации, от технологии. За да сметнат едно нещо за интересно, те трябва да го видят пречупено през призмата на технологичния напредък.

Почти половината (49%) от децата мечтаят за кариера в областта на технологиите според проучване, проведено от комуникационния гигант O2.

Най-желаният вариант за бъдеща професия, свързана с технологиите,  е влогър (30%), аниматор (15%), разработчик на софтуер (14%), уеб дизайнер (12%) и програмист (12%)

„Знаем, че много училища, учители и родители са загрижени за рисковете, свързани със здравето на младите хора“, споделя д-р Виктория Гуудуиър, водещ изследовател в О2. „Но, противно на общоприетото мнение, резултатът от нашето проучване показва, че не всички млади хора са изложени на риск от вреди, свързани със здравето или риск от информацията, която получават. Дори напротив – много млади хора критикуват потенциално вредната информация, която е на разположение. “

Може би реалността е, че много от страховете на родителите идват от собствената им несигурност относно технологиите. Когато човек е несигурен в нещо, той е много по- склонен да го осъди и отхвърли.

Вместо да забрани социалните медии и да отричат навлизането на технологиите, д-р Гуудуиър предлага родителите и училищата да се съсредоточат върху подпомагането на младите хора да мислят критично за онлайн света и да разбират както положителните, така и вредните му последици. Представете си детето ви вместо с десеткилограмова раница, която всеки ден да носи до училище и обратно, всичко да е в едно мъничко устройство. Представете си скучните уроци по химия като интересен клип с ефекти. Не звучи страшно, а дори звучи обещаващо, нали?

Учители vs. дигиталното образование

Намерих един много нагледен пример на Front and central. Вие сте учител и се случва следното:

„Най-лошият сценарий: Вие не се чувствате напълно комфортно с технологиите в класната стая. Стоите пред нетърпелива, юношеска аудитория в последния ви час за деня. Време е да представите урока. Натискате бутона Play на видеоклип, който избрахте, за да демонстрирате закона за гравитацията, но нищо не се случва. Да добавим друг фактор към страх ви: директорът на училището е в стаята, за да ви оцени. Може би е по-добре да го играете на сигурно и да разчитате на снимките в учебника или надеждна демонстрация?“

Страхът и безпокойството са основни движещи сили в нашия свят. Всъщност те засягат учениците повече от всякога. Последните проучвания показват, че около 25% от тийнейджърите са страдали от тревога в даден момент. Преодолявайки страха от технологиите, учителите могат да бъдат пример за техните ученици.

Топ 3 на най-големите притеснения и заблуди относно дигиталното образование:

Номер 1: „Това е твърде сложно“

Търсене в интернет на „инструменти за образователни технологии“ доведе до над 72 милиона резултата, а връзката на първата страница се похвали със списък от 321 безплатни инструментални технологии за преподаватели. При наличието на такъв обем от опции, преподавателите без всякакво колебание могат да намерят точния за тях. С мистериозни имена като Voki или 19Pencils всеки инструмент идва със собствени странности – някои от тях изискват регистрация или достъп до вашата училищна мрежа, те могат да са несъвместими с нещо, което вече се използва от вашия район и т.н. Ученици  вероятно разполагат с набор от приложения „go-to“ и са свикнали да избират инструменти за най-добри характеристики и потребителски опит. Учениците могат да се научат да прилагат своите изследователски и аналитични умения за преглед на инструментите за конкретната учебна задача.

Номер 2: „Може да не работи в точния момент“

Времето в училище е точно разграфено. Едно малко забавяне и може да коства изоставане от учебния план. Освен това, може да се разтревожите от наличието на  технически проблеми в най-неподходящия момент. Това не бива да притеснява учителите. Учениците ценят възможността да  помагат, за да се отстрани технически проблем. Съвет към учителите –  поемете дълбоко дъх, признайте поражението и позволете на вашите ученици да бъдат героите на урока.

Номер 3: „Участието на технологиите в учебния процес не е достатъчно строго“

От учениците се изисква да се справят добре на тестове и да показват напредък. Вероятно дигиталните оценки ни се струват не с такава тежест, каквато има оценката на хартията, с която сме свикнали вече. Може ли дигиталната оценка наистина да демонстрира същата степен на знания като есе, писмен тест или лабораторен доклад?

Отговорът на този въпрос е в дизайна на оценката. Ако въпросите, чрез които се формира дигиталната оценка, са разумни и демонстрацията на ученето е богата, тогава цифровата оценка може да бъде същата, а дори и по-строга от оценката на хартиен носител. Сред многобройните си предимства цифровата оценка може да бъде и персонализирана, включва студентски материали и записи и осигурява по-бърза обратна връзка по време на учебния процес.

Дигиталното образование е нужният път, по който трябва да поемем. Както всяко ново явление е нормално да има страхове и притеснения относно неговата полза и ефективност. Въпросът е да усетим нуждата от промяна в класната стая и в учебния процес, за да достига информацията до нашите деца и да чувстват училището като благоприятна среда за развитие, а не като нещо, което има нужда от ъпдейти.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваИгровият елемент в обучението - примери за образователни игри за малки и големи28.09.2018

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE