Образование

Училищата на бъдещето – с мисъл за устойчиво развитие

15.09.2020

Възпитанието идва от семейството, но училищната среда има огромна роля за оформяне на ценностите и идеалите на обществото. Критическото мислене, комуникационните умения, цялостната грамотност и визия на децата са задача на образователната система. Политическата и културната среда зависят от лицето на образованието, но и обратното е вярно. Трябва да помислим добре накъде вървят училищата и университетите, за да имаме желаното от нас бъдеще.

Какво обаче се случва през последните години в образованието по света? Често познатите ни вече методи просто преминават в електронен вариант. Това не само не помага на обучението, но и не отговаря на нуждите на съвременния свят. През вековете обществото е имало по-различни изисквания и с промените им училищата трябва да вървят напред.

Интердисциплинарност

Обществените процеси бавно и полека водят до масовост в образованието и по-тесни специализации. През последните два века сякаш тесният професионалист е на почит. И това обаче отмира – много от специализираните дейности се оказват по-удачни за машините, а човекът е изместен като работник. Сега трябва да се учим да създаваме и да ръководим дейностите.

Обществото все повече чувства старата нуждата от интердисциплинарност. Търси създатели – хора с въображение, които да мислят нестандартно дори при баналните ежедневни задачи. Търсят се и добрите комуникатори и лидери. Залага се и на отборните играчи, защото опитът показва, че един гений не е достатъчен, ако не успее да предаде ентусиазма си на останалите.

Промени в училищната среда

Ето как се оказва, че обучителната форма от последния век и половина не помага на възпитаниците си да придобият нужните за живота им умения. Все още сме свикнали на разделянето по класове и групи, малката гъвкавост при учебната програма, назидателната роля на учителя. И най-вече често се чуват оплаквания, че няма връзка между учебните предмети. А и Б не работят заедно, те са сякаш от различни вселени.

Ученици и студенти не само са лишени от избор как да подредят програмата си, но успяват да стигнат до практическите занимания. Плътното запълване на деня с лекции и домашни не оставя възможност за работа в реална среда. Какви са възможните решения в бъдеще?

Училищата на бъдещето

В много отношения училището на бъдещето не би трябвало да се свързва със сграда. То е по-скоро процес и начин на възпитание. Заливащата ни информация изисква постоянно обучение за медийна грамотност, логическо мислене, възприемане на образи. Затова се стремим към култура на постоянно ограмотяване и информирано общество.

Днешните училища и университети ще свият класните стаи до минимум, за сметка на публичните си функции. Те ще се превърнат в културни центрове за местните общности, които ще са активни през цялата седмица.

„Учителят е в съприкосновение с вечността: той никога не знае, къде ще завърши неговото влияние.“, казва американският писател Хенри Адамс. Именно това е една от основните промени, които предстоят. Преподавателите трябва да са будители в съвременното общество. Образец за подражание и насочващи учениците в развитието им. Да наблягат повече на индивидуалното, отколкото на груповото обучение.

Виртуални класни стаи

Portrait of smart schoolgirls and schoolboys looking at the laptop in classroom

Началното обучение е в основата на социализацията и присъствената му форма е почти задължителна. Груповото обучение в ранна възраст дава добра основа на междуличностните отношения и развива емпатия при децата. Също и облекчава родителите, като прехвърля задачата за възпитанието към учителите.

Но за гимназиалната фаза и за университетите това не е водещ фактор. Да, добре е да се опознаем със съучениците си на живо, но днешните технологии дават възможности за общуване и от разстояние, когато се налага. Виртуалното обучение дава гъвкава програма и възможност за работа при студентите. 

Учене чрез игра с технологията

Практическите занятия се оказват по-ефективни по една проста причина – децата са свикнали с игрите от ранните си години. За да се усвоят с лекота базовите компютърни умения, най-лесно е всеки  да има достъп до техниката и достатъчно време да се потопи и да опита всичко от нея. Същото е и с останалите предмети – с интерактивни тестове и игри учениците заучават новия материал, осмислят го по-бързо, а и е добър начин за преговор.

Модерните училища се обръщат отново и към позабравените изкуства. А в непринудена среда музикалните инструменти, изобразителното изкуство и киното се оказват по-лесни за възприемане.

‘Open plan’ или post-COVID пространства?

Класическото образование не само забавя усвояването на материала, но всъщност и никак не допринася за социализацията. Представете си, че вместо добре познатите ни групи от по 20-25 души, всеки ден имате възможност да учите с различни хора. Избирате си предметите, на които искате да наблегнете през предстоящия срок, както и часовете, в които ви е удобно, и така попадате в разнообразни класове от други ученици. В Европа и САЩ този метод се прилага в колежи и университети от много години.

Така са възникнали и отворените пространства с обособени кътове за работа. Определени ученици се отдават на изкуство в едната част на залата, докато в противоположния се събират, за да играят шах или да решават математически задачи. Но не променя ли COVID тази концепция?

Отговорът не е лесен. Общите пространства добиха популярност със своите приятни кътове за четене, удобни места за учене и общуване с връстниците. Но при епидемични ситуации класическите класни стаи се оказват по-добро решение, защото следим кой има достъп до тях. Само че пак съществува струпване на много хора в малко помещение. А отвореният план дава възможност за социална дистанция. Предстои да видим какви нови технологии ще има за пречистване на въздуха и цялостно облагородяване на интериорните пространства.

Устойчиво развитие

Като споменахме облагородяване, бъдещето на образованието е в обучението на отговорни хора, ценящи ресурсите на планетата и знаещи как да опазват. И тук не говорим единствено за екология.

Не само телефоните трябва да са “smart”, но и учебните центрове. И при тях, както и при други обществени сгради, има нужда от възобновяеми източници на енергия, локални станции за пречистване на вода, добра вентилация и екологични строителни материали (при нови сгради или саниране). Накратко, стремим се към енергоефективен дизайн.

Най-елементарната стъпка е разделното събиране на отпадъци и възпитаването на децата в мисъл за планетата. Голям плюс са и все по-големите открити игрища за спорт, както и озеленените училищни пространства. Те са не само полезни за здравето на учениците, но и добри за околната среда.

Очевидна е тенденцията към намаляване на отделните класни стаи и наблягане на отворените пространства. Днешните младежи имат нужда не само от теоретични знания, но и от отлични социални умения, креативност и работа в екип. Учителите пък все по-малко са „просто“ извор на знания. Те трябва да се превърнат в лидери и стабилни модели на поведение. Учебните заведения имат нужда от подкрепата на общността, точно затова се наблюдава и отваряне за масови мероприятия. Учебните пространства се превръщат в източник на култура и знания за всеки, не само за подрастващите.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистема09.11.2020

Още от Под Моста

Деница ДимитроваПристрастяващата мистерия на „Отмяната“Кино