За шамарите на музата и пътя към белия лист – интервю със Светослав Сотиров

Светослав Сотиров е от хората, които умеят да превръщат интересите си в професионални занимания. След работата като собственик на софтуерната компания ‘Gugga’ преоткрива своята страст към музиката и става част от ‘Voice Academy’, създадена от Петя Данкова. В единственото по рода си частна музикална школа в България Светослав отначало се обучава, а след това става мениджър и преподавател по текстопис в дисциплината Мusic Business Foundations. Използвайки опита на Berklee College of Music изготвя собствена система, която публикува през 2017 г. като първия учебник по Текстопис, издаден у нас. От тази година се отзовава на поканата да бъде Изпълнителен директор на Българска музикална асоциация, а сега му предстои да бъде и лектор в новия обявен курс по Текстопис на Творческа академия „Заешка дупка“ . За своя музикален опит, вълненията да пишеш текстове на песни и пътят на думите от ума до листа споделя за „Под Моста“ Светослав Сотиров.


Снимки: Личен архив

Учил си Геодезия, имал си собствена софтуерна компания, съдружник си в нова спортна зала, защо музиката е основното ти занимание?

Винаги съм обичал да рискувам и да се себеизразявам в много и различни области. Не вярвам, че мога да се определя с една професия. Имам успехи в различни начинания, най-често в ролята на мениджър. Изборът ми да се занимавам с музика започна и е свързан с времето на сериозните промени в начина ми на мислене и житейската ми философия. В музиката откривам най-много начини да бъда искрен и себе си. Преди 6 години започнах да уча пеене и музикална теория във ‘Voice Academy’, малко по-късно дойде и поканата от Петя Данкова да стана мениджър в училището и с опита си да помогна да се превърнем в единственото частно музикално училище с професионална 4-годишна singer-songwriter програма за вокални артист-изпълнители.

Какви са първите ти музикални спомени? С чие творчество си израснал?

Първите ми спомени са около 6-годишна възраст, когато рано сутрин ставах, рисувах и по-късно пусках плочите на грамофона на баба ми, будейки цялата къща. У дома се слушаше много широк спектър от музика – класика и опера до джаз и здрава рок музика. След една командировка от куфара на майка ми се появи първият касетофон и последваха безброй mixtapes с Beatles, Stones, Deep Purple, Queen, Foreigner, Uriah Heep, Pink Floyd и много други. Като тийнейджър през 90-те мисля, че минах през целия спектър от Nirvana до Майкъл Джаксън, Елтън Джон, Snap и Metallica. Всички в семейството ми, и от двете страни, бяха много музикални и обичаха да пеят, да свирят, имаха изграден вкус към музиката. Сега, благодарение на социалните мрежи и стрийминг платформи, ми се случва да слушам 5-ма различни изпълнители седмично и продължавам да откривам нови и нови вълнуващи за мен артисти. Tози факт много ме радва, защото продължавам да израствам и разширявам вкусовете си в музикално отношение.

Петя Данкова, за чийто албум си създал текстове, казва, че си написал този за песента ‘Sweet or Bitter’ на един светофар? Често ли музата те спохожда внезапно и от какво обичайно се вдъхновяваш?

С времето и опита се научаваш да слушаш и възпитаваш интуицията си. Когато те споходи музата, тоест нещо сериозно ти удари шамар в емоционално отношение, спираш и си записваш идеята, където и да си. Дори и на светофара. Случвало ми се е да се будя в 3 през нощта, да  запиша едно четиристишие и да си легна умиротворен.

Пишеш, докато “тече”. На това му казвам писане на сляпо. После идва моментът с редактирането в “пълно съзнание”. Болезнен, но неизбежен процес. Въобще шизофрения, защото в единия режим работиш изцяло подсъзнателно, като в медитация, а в другия си “лошия” редактор, който трябва да се абстрахира от себе си, емоциите и егото си. А то винаги те дебне!

Наскоро издаде учебника си по текстопис. Как дойде идеята за написването му?

Текстописът е основен предмет в програмата ни Singer-Songwriter във ‘Voice Academy’. Наред с музикална теория, хармония и мелодия, текстописът е критичен за създаването на качествена, според стандартите ни, песен. Няма нужда да ви припомням какви текстове слушаме напоследък. Единствените материали, които намерих, когато започнах да преподавам Текстопис, бяха на английски. Текстописът извън България се преподава и в университетите. Нуждата от учебник на български дойде естествено, защото с изненада открих, че няма издаден такъв.

На български или английски ти е по-лесно да твориш?

Започнах с английски, защото почти 10 години работих ежедневно и изцяло на английски, съответно за мен беше естествено да мисля, говоря и пиша на английски.  В момента пиша по-често на български, като насърчавам и учениците си да го правят. Често хората си мислят, че на английски език е по-лесно да се пише, защото слушат музика на него. За да пишеш на един език, се изисква да го познаваш в дълбочина и е най-добре да започнеш с родния си. По-лесно е да чуеш кога звучиш простовато или пък скучно. Дори подсъзнателните ти критерии за “качество” на текста са по-високи и предупредителните сигнали се включват овреме.

Текстовете появяват ли се в ума ти заедно с музика и как обикновено протича процесът при теб: по-лесно ли е да пишеш текста самостоятелно, или върху готова мелодия?

Има хора, при които музика и текст вървят ръка за ръка. Аз се ограничавам само с текста. Първоначално започнах с “писане на сляпо”, без да имам идея за история, структура, ритъм и рима, без да имам опит как да съчетая текст с мелодия.

Помощта на Петя Данкова в този процес, беше безценна. Тя ме провокира да опитам да пиша текстове за песни и създаде първите си песни по мои текстове, често държейки ме за ръката в най-трудните моменти, когато твърдо мислиш, че не ставаш.

Скоро след това установих, че просто така, да чакаш да те удари гръмотевицата на божественото вдъхновение, няма да стане и се поинтересувах и разрових как го “правят” по света. Последва доста четене, опити и грешки, напредване в музикална теория и практическа работа с музиканти. Вокалната музика винаги се работи в екип и процесът на писане на текст никога не е отделен от създаването на мелодията и хармонията, но всеки един от екипа си има роля и силни страни. Работя с изключителни музиканти и си давам мнението за музиката, само когато ми бъде поискано.

В момента мога да създам текст по зададен краен срок. Нямам преференция или претенция от каква начална точка да започна, процесът ми на работа го позволява.

Като педагог работиш главно с тийнейджъри. Какви са наблюденията ти върху вкусовете на младежите и качествата им за текстопис?

За мен е изключително удоволствие да работя с деца и тинейджъри. Най-малките ученици, с които съм работил са на 10-11 г. Научавам много от тях, често ми помагат да разбера дали наистина разбирам материята. Музикалните им вкусове варират и за мен е важно да не ги насочвам към коя е “хубава” музика, а да им дам много по-широк контекст свързан не само със създаването, но и с реализацията на музика в индустрията. Що се отнася до качествата им за писане на текстове, винаги споделям, че всеки средно интелигентен човек с желание да се развива в областта на езика може да се научи да пише добри текстове на песни. Като всеки занаят, колкото повече го практикуваш, толкова по-добър ставаш в него. Просто трябва много труд и желание за работа.

Предстои ти да бъдеш лектор в групата по Текстопис в Творческа академия „Заешка дупка“. Кои са основните неща, които трябва да знае и умее човек, когато започне да пише текстове на песни?

Подходът ми към курса в Академията е как да започнете от празен бял лист. Ако все пак можете да четете и пишете на български или английски, за мен е достатъчно, за да ви помогна да започнете да пишете текст на песен. Не ми се иска да изреждам какво е нужно да умеете, защото многото знания понякога пречат в началото. Важно е човек да има желание и да преодолее страха или срама да се изразява чрез текст. Важно е да има желание да се учи. Всичко останало е пожелателно, но не бих казал задължително. Колкото повече умения развиваш в областта на текста и музиката, защото един текст се прави в екип с музиканти почти през цялото време, толкова по-качествен става. Няма перфектни текстове, както няма и перфектни продукти, просто има достатъчно добра версия, за да бъде споделена и да заживее собствен живот.

Има ли даден елемент, без който една песен не може да бъде успешна?

Зависи какво разбирате под успешна. Ако за вас успех е да създадете песен въобще, за вас успех е да чуете текста си в песен въобще. Ако искате да продадете милиони копия, тогава очакванията и изисканията са съвсем други. Единствено бих отбелязал, че без вяра в собствените си сили и воля винаги, когато паднеш да станеш и да продължиш, нищо никога не става “успешно”. Аз лично вярвам в правилото за 10 000 чáса труд преди да постигнеш успех.

Кои са твоите любими песни по отношение на текст и има ли автори, които ти оказват влияние?

Обичам текстове със силна история и идея, адекватно съчетани с музика. Има едно силно усещане, когато музика и текст си пасват, когато си личи, че са един за друг. Дори и да си мислиш, че нямаш влияние, човек винаги създава оригинални творби, съзнателно или не, копирайки някой друг. Нямам кумири, защото се опитвам да се уча от различни хора по различно време и предпочитанията ми се менят понякога ежемесечно. Често ми се случва да обръщам внимание на текстове на песни от стилове музика, които не бих слушал, и виждам как интересни текстове се съчетават с музика, която за мен никак не им подхожда. Стремя се да обръщам внимание на учениците си в такива случаи. Винаги държа писането на текст да е дълбоко осъзнат и преднамерен процес, а не просто “така го чувствам”.

Професионалните ти занимания повлияват ли възприятията, когато за първи път чуеш една песен: на текста ли обръщаш повече внимание, или, както повечето слушатели, се оставяш на звученето?

Когато говорим за вокална, а не инструментална музика, за мен водещ е текстът. Ние общуваме вербално, използвайки думи, които носят изключителна палитра от нюанси на изразяване и емоция. Малко са хората, които могат да анализират музиката в реално време и да се насладят в пълно съзнание на нейната красота, докато всички разбираме и чувстваме думите. При над 30 милиона издадени песни, достъпни през телефона ти в реално време, хармониите се изчерпват и започват да се повтарят, ходовете на мелодиите са познати,  и това, което остава наистина уникално в една песен е личната, емоционална интерпретация на артиста, въвличайки ни в историята, предавайки я чрез съдържанието на текста.

Какво е мнението ти за новата вълна поп и хип-хоп песни у нас, чиито текстове клонят към ниво поп фолк? Имаме ли нужда и от това като част от развитието на музикалната ни сцена, или е по-скоро вредно, както смятат немалко хора?

Твърдо вярвам в отговорността от свободния избор и свободата на себеизразяване, но докато не започнем да си говорим директно за последствията от избора ни на ценностна система или житейска философия, още вкъщи от малки, няма как да не ставаме свидетели на меко казано странни музикални продукти. Ако искаме различна музика, ни е нужна публика с различно светоусещане и вкус. Музиката е продукт като всеки друг и следва нуждите на слушателите си.

Днес публиката слуша все повече с очите, отколкото ушите си. Как можем да преборим тази тенденция?

Не можем, няма връщане назад и няма смисъл да се борим с нея. Човек възприема 60% от информацията от света през очите си. Музиката винаги е вървяла в крак с времето. Всички технологични иновации веднага са били използвани в музикалната индустрия. Музиката влияе изключително силно емоционално на клиентите, а никой не си купува продукт, който не го вълнува емоционално. Тепърва ще виждаме все повече комбиниране на видео и аудио преживявания, най-вероятно в комбинация с тактилни. Най-близкия пример е виртуалната реалност.

Любимите ти стихове от песен?

Да обичаш за мен означава да приемаш, първо себе си и после другите. В този смисъл “любими” на първо място са ми моите стихове на песни, защото се приемам такъв, какъвто съм и докъдето съм стигнал.

Ще си позволя да цитирам само една строфа от мой текст, защото продължава да ме вълнува дори и след издаването на последния албум, в който участвах като текстописец, надявам си и на вас да ви влиза под кожата.

Валим като сняг на парцали.
Детски неща осъзнали.
Обещали през смях на света,
хиляди цветни сигнали.

Деница Димитрова

е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to